Сърцето на здравия човек се съкращава равномерно и изхвърля ритмично определен обем кръв за задоволяване нуждите на организма. За пълното задоволяване на тези нужди, които се променят в зависимост от натоварването на различните органи и системи, сърцето може да променя количеството на изхвърлената при еднократно съкращение кръв, а също и броя на съкращенията за 1 минута. За да се постигне необходимият ефект, големите кръвоносни съдове допълват работата на сърцето. 0бщите усилия на сърцето, кръвоносните съдове и регулиращите тяхната дейност мозъчни центрове са насочени към това всеки орган на човешкото тяло да получи толкова кръв, колкото му е необходимо в даден момент — нито повече, нито по-малко. Такава безупречна и непрекъснато променяща се дейност може да извършва само сърце, на което мускулът, клапите и регулиращата система са напълно здрави. Когато сърцето е увредено от някакво заболяване (ревматизъм, инфекция, атеросклероза, запушване на кръвоносни съдова и и др.), то успява за известно време да компенсира съществуващия дефект. Ако дефектът е тежък и не бъде излекуван, след известен период от време идва момент, когато сърцето вече не може така прецизно да отговаря на нуждите на организма, В такива случаи настъпва болестно състояние, което се нарича сърдечна недостатъчност.
Атеросклерозата е хронично, прогресиращо заболяване, което засяга вътрешния слой на големите и средните артерии на организма. Във вътрешния слой на артериите се отлагат мастни вещества и стените на съдовете стават по-дебели и по-твърди.
Артериалното кръвно налягане се измерва с две стойности — едната по-висока (систолично налягане), а другата — по-ниска (диастолично налягане).
Инфарктът на сърцето е сериозно заболяване, което се изразява в некроза (разрушаване) на известен участък от сърдечния мускул. Това се дължи на преустановено кръвоснабдяване на този участък вследствие непроходимост на артерията, която му доставя необходимата кръв (респ. кислород). Непроходимостта на артерията най-често е резултат на запушването й от кръвен съсирен (тромб) — тромбоза на коронарна артерия. Тази тромбоза се развика обикновено върху болестно променения от атеросклероза вътрешен слой на артерията (атероматозна плака или язва). Макар и по-рядко непроходимостта на сърдечната артерия може да се дължи на силен, продължителен спазъм, без да е налице тромботичен процес.
Гръдната жаба се проявява с пристъпва болка в сърдечната област (зад гръдната кост), често с характерно излъчване към лявото рамо, лявата ръка и лявата плешка, а понякога и към дясното рамо, между плешките, шията и лицето, съпроводена в някои случаи със страх от настъпваща смърт. Болестта се среща по-често у мъжете (4—5 по-често, отколкото у жените), и то главно между 40 и 60-годишна възраст. В последно време (макар и по-рядко) се среща и у по-млади хора.
Ревмокардитът представлява ревматично заболяване на сърцето. Ревматизмът не поразява само ставите, а често засяга и сърцето. Това е особено често в детската възраст — в около 80% от случаите. Процентът на засягане на сърцето у възрастните е "по-нисък - до 30%. Когато ревматичният процес засегне вътрешния слой на сърцето — ендокарда, говорим за ендокардит. Когато същият процес е локализиран в средния слой на сърцето — миокарда, налице е миокардит, а ако поражението обхване външния слой — перикарда, получава се перикардит. Тъй като в преобладаващия брой болни с ревматично заболяване на сърцето (90%) се засягат едновременно в една или друга степен и трите слоя, говорим за ревмокардит.
Нормално сърдечните удари не се усещат, пулсът е правилен, равномерен, около 72 удара в 1 минута. При физически усилия пулсът се учестява до 100—120 удара в 1 минута. Учестяването на пулса е толкова по-голямо, колкото човек е по-малко трениран.
От сърдечно-съдовите нарушения при алкохолизма най-голямо внимание заслужават т. нар.алкохолна (посталкохолна) кардиалгия и алкохолната кардиомиопатия.