Под понятието сърбеж се разбира изразена по кожата и граничниите лигавици чувствителност, която води до разчесване. По своята физиологична същност сърбежът е нервнорефлекторен процес. В зависимост от появата и разположението сърбежът може да се дължи на различни причини. Така например постоянният сърбеж може да бъде предшественик на копривна треска или невродермит; нощният сърбеж — израз на паразити (краста и др.); сезонният — на свръхчувствителност към студ, слънчеви лъчи и др. Сърбежът може да бъде проява на вътрешни заболявания — захарна болест, чернодробни, бъбречни и други болести. По локализация сърбежът бива общ и локален. Към първия се отнася най-често т. нар. старчески сърбеж. Той се характеризира с малко на брой линеарни одрасквания на кожата, разположени симетрично. Друга форма на общ сърбеж е сърбежът при бременност. Той се изявява около 6-ия месец на бременността и се свързва с токсични и хормонални промени. Общият сърбеж може да се дължи също на кърлежи, глисти, тении и др., които отделят токсични продукти.
Екземата е най-често срещаното кожно заболяване. Боледуват хора от всички възрасти. Различават се няколко клинични форми на заболяване: истинска екзема, себорейна екзема, вродена екзема. Близко до последната по прояви се нарежда невродермитът.
Копривната треска (уртикария) е едно от най-често срещаните алергични заболявания на кожата. Засяга лица във всички възрасти, които имат повишена чувствителеност спрямо дразнители от най-разнообразно естество. Заболяването започва с внезапна поява на силен сърбеж, нерядко придружен от втрисане и повишаване на температурата - оттук и названието копривна треска. Болестта се проявява с характерни обриви, наречени уртики или кабари. Те представляват плоско надигнати над нивото на кожата изменения, силно сърбящи, траещи от няколко минути до няколко часа. Разполагат се по гърба, гърдите, крайниците и лицето. Могат да засегнат и клепачите, устните, половите органи, а така също и лигавицата на устата, ларинкса и фаринкса. При последните локализации, ако не се вземат навреме мерки, може да се получи задушаване.
При различни болестни състояния може да се наблюдава синкаво оцветяване на кожата и лигавицата. Тава става при намалено кислородно насищане на артериалната кръв и при увеличено отдаваме на кислород от тъканите. Посиняването личи най-ясно в слабо пигментираните и богати на кръвоносни съдове кожни участъци — устните, устната лигавица, носа, ушите, бузите, ноктите на ръцете и краката. Посиняване може да се наблюдава при белодробни заболявания — пневмония, белодробен емфизем, плеврит и др., както и при редица вродени и придобити сърдечни заболявания. Освен това посиняване може да се срещне и при някои кръвни заболявания, протичащи със силно увеличение броя на червените кръвни клетки.
Кожата на здравия човек има характерен според расата цвят и тургор. В много случаи още през най-ранните фази на редица вътрешни заболявания могат да настъпят изменения на кожата. От практическа важност са измененията в цвета на кожата. Внезапно настъпила бледност със замъгляване на съзнанието е най-често последица на големи вътрешни кръвоизливи — от стомаха, червата, белите дробове. Внезапна и силна бледност до загуба на съзнание може да се дължи на инфаркт на сърцето или белодробна емболия. В подобни случаи, докато дойде лекар, болният трябва да се обездвижи абсолютно в легло. Бавно развиваща се и умерена бледност се наблюдава най-често при хронични кръвоизливи — хемороиди, обилна менструация, глистни инфекции, чревни разстройства. Характерна сивкава бледност може да се появи при силни болки от пробив на язва и перитонит. В повечето от споменатите случаи бледността на кожата е съчетана с изменения в нейната напрегнатост — тургор. Кожата е отпусната, гънките се изглаждат бавно, често е покрита със студена лепкава пот.
Тези увреждания са твърде чести — до 20% от кожните заболявания имат медикаментозен произход. Могат да възникнат както при местно, така и при вътрешно прилагане на лекарства.
Алергичните болести са едни от най-разпространените в света. Смята се, че 10—20% от населението страда от едно или друго алергично заболяване. Не случайно те се наричат болести на нашето време, болести на цивилизацията. Причините за широкото разпространение на алергичните болести са разнообраз-ни — индустриализацията и химизацията на производството, въздействието на замърсената околна среда, широкото използуване на медикаменти, динамиката и напрежението на съвременния живот (нервно-психични стресове), наследствено предразположение и пр. Кожата като орган, изложен непосредствено на най-различни алергизиращи контактни въздействия, реагира с чести и разнообразни прояви на свръхчувствителност.