Болките в крайниците могат да изхождат от костите, сухожилията и ставите.
Май
23
Болките в кръста са едни от честите оплаквания на болните. Причините за тяхната поява са твърде разнообразни. Болките могат да са резултат на заболяване на гръбначния стълб — спондилартроза (шипове на прешлените), спондилит (възпаление на прешлените), дискова херния (възниква най-често след форсирано движение и при рязко вдигане на тежести). В други случаи болките в кръста са резултат на заболяване на поясната мускулатура (спазъм на мускулите, възпаление).
Май
23
Болките в гърдите могат да се дължат както на заболяване на гръдната стена, така и на болестен процес в органите, намиращи се в гръдния кош.
Май
23
Коремната болка е най-често срещаната болка при вътрешни заболявания. И това е лесно обяснимо. В тази област са разположени много органи, които могат да бъдат източници на болка — стомах, жлъчни пътища, задстомашна жлеза, черва, вътрешни полози органи. Самата тъкан на коремните органи не е чувствителна, а болката се обуславя от възпаление, разтягане на обвивки, спазми. При обсъждане на болката в корема трябва да се имат пред вид нейната локализация (под лъжичката, около пъпа, в дясното подребрие, ниско в корема), характера й (остра, тъпа, коликообразна), излъчването и зависимостта й от храната и положението на тялото.
Май
23
Главоболието най-често е изява на редица функционални или органични заболявания на нервната система. Нерядко обаче може да се наблюдава и при вътрешни заболявания. Обикновено главоболието е начална изява на редица остри инфекции — грип, тиф, пневмония, катари на горните дихателни пътища. В тези случаи главоболието предхожда повишаването на температурата.
Май
23
Здравият човек нормално уринира 5—6 пъти за 24 часа, и то предимно през деня, като отделя за този период 1500—2000 мл урина. Разбира се, количеството на урината зависи от количеството на поетите течности и от степента на изпотяването.
Май
23
Кашлицата е волеви или рефлекторен акт, с помощта на който се изкарват секрети от дихателните пътища. Най-често се дължи на механично, топлинно или химично дразнене на дихателните пътища. От най-голямо практическо значение е тютюнопушенето, което причинява т. нар. тюткюнджийска кашлица, както и тежките последици на тютюнопушенето — белодробен емфизем, бронхиектазии (разширение на бронхите) и нерядко белодробен рак.
Май
23
Приема се, че изхождането по голяма нужда на възрастните нормално е еднократно за денонощие. Нормалните изпражнения са с гъста консистенция, добре оформени, с жълтеникав до тъмнокафяв цвят, без примеси на слуз или несмляна храна. Цветът на изпражненията зависи от поетата храна. При употреба та предимно млечна храна те са светложълто, при зелени храни (спанак, лапад, коприва) имат тъмнозелен цвят, при месни храни са сивкавокафяви, при ядене на повече маслини, боровинки, черен дроб могат да станат тъмносиви до черни. Някои медикаменти (железни препарати, бисмутови съединения) също могат да обагрят в черно изпражненията и да обезпокоят болния и околните.
Май
23
Оригването е неприятен симптом. Обикновено оригването се явява след ядене и при употреба на газирани напитки. Но може да се яви и на празен стомах. В едни случаи то е на пристъпи и с различна продължителност, но може да бъде непрекъснато и да изтормози болния. Оригването се дължи на събиране на газове в стомаха, които при определено налягане се изхвърлят експлозивно. Съществува обаче и съзнателно оригване, при което изхвърлянето на газове се извършва по желание. Оригването може да бъде и чисто неврогенно — у нервни, чувствителни хора, най-често у жени над средна възраст. В тези случаи то е шумно и изкараните газове са без миризма. Причина за оригване може да бъде и прекомерното ядене.
Май
23
Киселините (чувство на парене зад гръдната кост) са чест и тягостен симптом. Те се явяват обикновено след употреба на пикантни, дразнещи храни, но могат да се наблюдават и на празен стомах. Дължат се на попадаше на кисело стомашно съдържимо в хранопровода. Наблюдават се у хора с повишена киселинност на стомашния сок — при язвена болест, гастрит, жлъчни заболявания и др.
Май
23
Гаденето и повръщането са честа изява на вътрешните заболявания. За изясняване естеството и причините на гаденето и повръщането е от значение да се уточни времето на тяхната поява — на празен стомах, след изхранване, при промяна положението на тялото, облекчение на болния след повръщане, изглед и характер на повърнатото — храна, стомашен сок, жлъчен сок, кръв.
Май
23
Измененията на езика нерядко биват вродени състояния — например т. нар. географски език (със своеобразни петна, напомнящи острови на географска карта), скротален език (с дълбоко нарязана повърхност) и др. По-важни са придобитите изменения на езика, тъй като те са често ранна изява на редица вътрешни заболявания. Твърде честа находка е сухият език. Той се наблюдава при остри инфекции, повишена температура, загуба на течности (изобилни диарии и повръщане) и бъбречна недостатъчност. Облагането на езика може да бъде различно изявено — от тънка млечна пелена до дебела, трудно отстранима мръснокафява покривка. Често то е свързано с неприятна миризма от устата. В някои случаи може да се наблюдават изменения в цвета на езика. Познат е напр. малиновият език при скарлатината. Зачервяване и изглаждане на езика (лъскав, лакиран език) се наблюдава при недоимък на витамини от групата В, при пелагра, злокачествено малокръвие, недоимък на желязо, хронични диарии, употреба на антибиотици и сулфонамиди. Изглаждането на езика обикновено се съпровожда с нарушение на вкуса и неприятно парене. Уголемен език, който понякога едва се побира в устата и е с характерни отпечатъци от зъбите по ръбовете, се наблюдава при хроничен гастрит, употреба на медикаменти (напр. някои противоепилептични средства) и най-често при микседем (намалена или липсваща функция на щитовидната жлеза). В някои случаи върху езика се образуват единични или множествени силно болезнени язвички с характерно зачервени краища. У много болни измененията на езика се съчетават с изменения по лигавата ципа на устата и венците.
Май
23
У здравия човек апетитът регулира поемането на храната. Той определя подбора и количеството на храната и не винаги е обусловен от глад. Нерядко апетит остава и след пълно засищане. При редица болестни състояния се наблюдава нарушение на апетита, като по-често се среща безапетитие, а по-рядко — увеличен, необуздан апетит (вълчи глад).
Май
23
При различни болестни състояния може да се наблюдава синкаво оцветяване на кожата и лигавицата. Тава става при намалено кислородно насищане на артериалната кръв и при увеличено отдаваме на кислород от тъканите. Посиняването личи най-ясно в слабо пигментираните и богати на кръвоносни съдове кожни участъци — устните, устната лигавица, носа, ушите, бузите, ноктите на ръцете и краката. Посиняване може да се наблюдава при белодробни заболявания — пневмония, белодробен емфизем, плеврит и др., както и при редица вродени и придобити сърдечни заболявания. Освен това посиняване може да се срещне и при някои кръвни заболявания, протичащи със силно увеличение броя на червените кръвни клетки.
Май
23
Нормално сърдечните удари не се усещат, пулсът е правилен, равномерен, около 72 удара в 1 минута. При физически усилия пулсът се учестява до 100—120 удара в 1 минута. Учестяването на пулса е толкова по-голямо, колкото човек е по-малко трениран.
Май
23
Задух (недостиг на въздух) се проявява у всички хора при физически усилия. Той настъпва по-лесно и по-бързо у нетренирани, по-пълни и възрастни хора.
Май
23
Нормалната температура при човека, измерена под мишницата, варира от 36,4 до 36,9°С. Повишена температура над 37°С е обикновено израз на болест и по-точно на инфекция, причинена от бактерии или вируси. Ако повишената температура е придружена от кашлица или бодеж в гърдите, може да се подозира пневмония. Ако се съпровожда или последва от кожен обрив, трябва да се мисли за инфекциозна болест.
Май
23
Чест симптом при вътрешните заболявания е събирането на течност в между клетъчните пространства и тъканите — т. нар. оток. Този симптом се забелязва първо от околните. По своята локализация отокът може да бъде локален (ограничен) или общ (по цялото тяло). Често отокът се съчетава с изливи на течност в телесните кухини — плевра, коремница, околосърдечна торбичка. Местният оток се появява най-често по клепачите, глезените и външните полови органи. Много често (особено в началото) отокът е по-ясно изявен вечер и изчезва през нощта. В някои случаи, като напр. при бъбречно болни, отокът около очите е по-силно изразен сутрин. При сърдечно болни, които лежат продължително време, отокът се развива най-рано в областта на кръста и гърба. В много случаи отокът в началото е локализиран, но с течение на времето обхваща все по-големи области на тялото.
Май
23
Увеличените лимфни възли са честа находка, която особено плаши болния и близките. Увеличените лимфни възли могат да бъдат единични (в определени области) и генерализирани (по цялото тяло). Най-често се откриват под долната челюст, под мишниците и в слабините. Имат различна големина — от бобено зърно до синя слива и са с различна консистенция. Често са болезнени и сраснали с околните тъкани и кожата.
Май
23
Кожата на здравия човек има характерен според расата цвят и тургор. В много случаи още през най-ранните фази на редица вътрешни заболявания могат да настъпят изменения на кожата. От практическа важност са измененията в цвета на кожата. Внезапно настъпила бледност със замъгляване на съзнанието е най-често последица на големи вътрешни кръвоизливи — от стомаха, червата, белите дробове. Внезапна и силна бледност до загуба на съзнание може да се дължи на инфаркт на сърцето или белодробна емболия. В подобни случаи, докато дойде лекар, болният трябва да се обездвижи абсолютно в легло. Бавно развиваща се и умерена бледност се наблюдава най-често при хронични кръвоизливи — хемороиди, обилна менструация, глистни инфекции, чревни разстройства. Характерна сивкава бледност може да се появи при силни болки от пробив на язва и перитонит. В повечето от споменатите случаи бледността на кожата е съчетана с изменения в нейната напрегнатост — тургор. Кожата е отпусната, гънките се изглаждат бавно, често е покрита със студена лепкава пот.
Май
23
Повечето вътрешни болести още отрано се отразяват върху изгледа и поведението на болния. В един случай той е неспокоен, възбуден, „не може да си намери място". Подобни състояния се наблюдават при повишена температура, нервна възбуда, но се срещат и при някои болкови кризи — напр. при бъбречни или жлъчни колики. Често обаче болният още отрано е подтиснат, отпаднал, безсилен. Кожата на лицето му е бледа, покрита със студена пот. В тези случаи се налага болният да се постави веднага на легло и да не се движи, докато не дойде лекар. Нерядко в подобни случаи се откриват опасни сърдечно-съдови нарушения (включително и инфаркт). В някои случаи още от самото начало съзнанието на болния може да бъде нарушено в различна степен — от лека сънливост или замъгленост до пълна загуба на съзнанието (кома). Нарушенията на съзнанието са винаги сериозна изява и налагат незабавна лекарска намеса.