По принцип трябва да се избягва всяко излишно пипане в областта на очите. Ако се наложи да се поставят капки, мехлеми или просто да се разтрият очите, това трябва винаги да се извършва с добре измити ръце.
Според своето предназначение очилата биват корекционни, защитни, цветни и специални.
В нашата страна очните изгаряния се дължат най-често на попадане на гасена вар (варно мляко) в очите при зидаро-мазаческа работа. Това, което трябва веднага да се направи при подобно изгаряне, е да се промият очите обилно с чиста вода и веднага да се потърси очен л е к ар. Всяко суетене и търсене иа неутрализиращи разтвори само забавя лечението и влошава крайния изход от изгарянето.
Едни от най-честите причини за загуба на зрението са нараняванията на очите. Те се срещат във всички възрасти, по всяко време и навсякъде. Установено е, че повечето очни наранявания са предотвратими, че нехайство, немарливост, липса на контрол и на правилно усвоени трудови навици са причина за много трагични ситуации, които причиняват инвалидизиране при деца и хора в разцвета на тяхната трудова дейност.
Заболяванията на очното дъно (т. е. на задната част на съдовата обвивка на окото и на очния нерв) биват вродени, възпалителни, дегенеративни и съдови. Те се развиват самостоятелно или във връзка с някое общо заболяване — диабет, високо кръвно налягане, артериосклероза, бъбречни болести, кръвни болести и болести на централната нервна система. Най-важният симптом при тези заболявания е, че по един или друг начин се засяга зрението. Често то е намалено изцяло или напълно ликвидирано. В други случаи се изключват само части от зрителното поле. Предвестници на сериозно заболяване на очното дъно са трептене пред окото, промени във формата на възприеманите предмети, поява на светкавици и пламъчета пред окото.
Това е едно от най-коварните очни заболявания. Дължи се на неусетно повишаване на очното налягане, което става причина за бавно и също така неусетно намаляване на зрението. Простата глаукома се среща често при хора над 40-годишна възраст. Глаукомата често се бърка със старческото перде, което също се появява в тази възраст. Това налага всеки човек, надхвърлил 40-годишна възраст, да проверява очите си за глаукома при очен лекар веднъж или два пъти годишно.
Катарактата е заболяване на лещата на окото. Нормално лещата е прозрачна и свободно пропуска светлинните лъчи до очното дъно. При известни обстоятелства обаче лещата губи своята прозрачност — образува се перде. Катарактата може да бъде вродена и още с раждането, детето да не може да вижда. Тя може да бъде и придобита вследствие някое общо заболяване, нараняване, увреждане от йонизиращи лъчения. Най-често обаче катарактата се появява в напреднала възраст като признак на остаряване на самата леща. Единственият признак на начеващата катаракта в напреднала възраст (т. нар. старческо перде) е прогресивното отслабване на зрението. Отначало болният вижда леко мъгливо. Постепенно мъглата се засилва до положение да се различава само светло от тъмно. Старческата катаракта се развива последователно или едновременно в двете очи. Нейното лечение е оперативно. Опитите да се лекува с капки засега не са успешни.
При голяма група очни болести се наблюдава зачервяване на очите. Този симптом е характерен за процеси, засягащи предните части на очната ябълка, при възпалителни заболявания на клепачите и на слъзния апарат.
Склеритите биват предни и задни. При тях се развива инфилтрат, лежащ в самата склера.
Сенният конюнктивит се развива едновременно със сенния ринит и катар на горните дихателни пътища при алергия към прашеца на някои треви (граминеи), носещ се във въздуха през време на цъфтенето им.
Остър катарален конюнктивит : Това заболяване се характеризира с обикновено доброкачествено протичане и с изход без тежки последици за окото.
пълно загубване на чувствителността на роговицата .
У новородените нерядко се развива конюнктивит.
Засягат се обикновено централните части на роговицата
Той се развива при ръбцов или паралитичен лагофталм
Хроничният катарален конюнктивит е често заболяване.
Гонорейният конюнктивит се причинява от гонокока.
Ендотелът на задната корнейна повърхност.