Болестите на дихателната система през последните години нарастват застрашително. В някои страни те вече се изравняват, а даже и надхвърлят по честота болестите на сърдечносъдовата система. Причините за нарастването на болестите на дихателната система са многобройни и повечето от тях се коренят в някои негативни страни на съвременния живот. От водещо значение е замърсяването на въздуха. Проучванията на въздуха в редица индустриални центрове показват, че в него се съдържат множество вредни за здравето вещества — въглероден окис, въглероден двуокис, серни газове, амоняк, оловни аерозоли и др. Източници на тези вещества са индустриалните предприятия и най-вече автомобилите. Един среднолитражен автомобил за пробег от 750—800 км изконсумирва толкова кислород от въздуха, колкото един човек за цяла година. В замяна на изконсумирания кислород автомобилът връща във въздуха над 50 вида отровни вещества.
Бъбречните болести у възрастните се нареждат на четвърто място по честота. Тяхното значение обаче се обуславя не толкова от честотата им, колкото от някои медико-социални показатели. Бъбречните заболявания обикновено се проявяват през най-активната възраст на човека (от 25- до 45-годишна възраст), имат продължително, неотклонно влошаващо се протичане и са една от най-честите причини за загубена работоспособност. И днес все още редица болести на бъбреците имат смъртен изход, и то в ранна възраст. Според данни на Световната здравна организация болестите на бъбреците заемат второ място (след травматизма) между причините за умиранията под 40-годишна възраст.
Артрозата представлява заболяване от дегенеративно естество, което засяга хрущяла на ставата и всички нейни структури. Среща се най-често у лица между 40- и 60-годишна възраст. Според някои автори заболяването е резултат на „износване" на ставите, но как може да се обясни фактът, че не всички хора „износват" ставите си до степен, че да имат оплаквания и ограничения в движенията? Следователно тук играят роля и други фактори, някои от които са: аномални в статиката на човека, които се дължат преди всичко на неправилната форма на крайниците. Кривите крака с течение на годините са винаги обект на артрозни изменения (шипове). Ако към това се прибави и голямо натоварване от голямата телесна маса при затлъстяване, шиповете стават неизбежни. Наследственото предразположение също играе роля за заболяване от артроза.
От ревматоиден артрит боледуват по-често жени на средна възраст, но понякога и децата не са пощадени от него. За разлика от обикновения ставен ревматизъм, при който се засягат предимно големите стави, ревматоидният артрит засяга по-често малките стави — напр. на пръстите на ръцете. Засягането на тези стави става на пристъпи, прекъснати от периоди на подобрение, но може да протича хронично и непрекъснато без ясно изразено затихване. Движенията на засегнатите стави стават по-трудни, по-ограничени и накрая може да се стигне до пълна неподвижност. Едновременно с това мускулите в областта на засегнатите стави атрофират, като понякога настъпват тежки деформации на крайниците в тази част.
Тиреотоксикозата е болестно състояние, обусловено от усилена функция на щитовидната жлеза. Заболяването се среща по-често в напредналите в икономическо и културно отношение страни и сред занимаващите се с интелектуален труд. Жените боледуват 7—8 пъти по-често от мъжете.
Това е увеличение на щитовидната жлеза обикновено без уловими отклонения в нейните функции. Според разпространението се различават ендемична и спорадична гушавост.
Захарната болест е била позната още в древността и оттогава носи своето име. В последно време честотата на захарната болест нараства — до 1—2% от населението. Заболяването се среща по-често във високо развитите страни и сред градското население, като се явява най-често към 40—50-годишна възраст. В последно време обаче се отбелязва обезпокоително „подмладяване" на диабета — среща се в детската и юношеската възраст. Въпреки непрекъснатите проучвания истинските причини на захарната болест все още не са напълно уяснени. При около 40—50% от болните се открива наследствено предразположение, и то специално при двойна обремененост — от бащина и майчина страна. Точните фактори и механизми на наследственото предаване не са известни. В много случаи наследяването на диабета има интересна динамика — във всяко слеДващо поколение заболяването се проявява в по-млада възраст. Има и редица рискови фактори, които подпомагат възникването на диабет при съответно наследствено обременяване — нервно-психични напрежения и претоварвания, затлъстяване, някои инфекции и наранявания.
Бъбречната туберкулоза се причинява от туберкулозните микобактерии — по подобие на белодробната туберкулоза. Заболяването обикновено се проявява години след прекарано друго туберкулозно заболяване (белодробна туберкулоза, плеврит, костна туберкулоза и др.).
Хидронефрозата се характеризира с постепенно разширяване на легенчетата и чашките на бъбрека поради смутен отток на урината. Бъбречната тъкан атрофира от натиска и намалява отделянето на урина. Препятствието за оттичането на урината може да лежи в легенчето, в чашките, в пикочопровода или в мехура. Понякога хидронефрозата е вродено заболяване. Тогава причината трябва да се търси при едностранна хидронефроза в съответния пикочопровод, а при двустранна - в пикочния канал. Освен механичните препятствия пречки за оттичането на урината могат да бъдат и някои заболявания на мускулния и нервния апарат на пикочопровода и легенчето. По-често се засяга десният бъбрек. Заболяването се среща еднакво често и в двата пола. Болестта се явява най-често между 20-и 40-годишна възраст, но не са пощадени (макар и рядко) и децата.
Камъните в пикочния мехур биват първични и вторични. Първичните се образуват в мехура, а вторичните слизат в мехура от бъбреците и пикочопроводите. Срещат се по-често у мъжете, в детската и старческата възраст. Камъните в пикочния мехур имат различна големина и са единични или множествени — могат да бъдат даже стотици. Формата им е кръгла или овална, а в някои случаи страните им са плоско изгладени. На цвят са различни според химическия състав (уратни, фосфатни, оксалатни камъни).
Едно от най-често срещаните заболявания на пикочната система е бъбречнокаменната болест, т. е. формирането на твърди, камъкоподобни образувания в бъбреците и пикочните пътища.
Бъбреците са жизнено важен отделителен орган, който отделя излишната вода, вредните продукти и ненужните соли, излъчени при обмяната на веществата. Когато бъбреците са увредени от някакво заболяване, те не могат да изпълняват добре тази своя отделителна функция. Това болестно състояние се нарича бъбречна недостатъчност. В зависимост от това, дали бъбречната недостатъчност е резултат на остро, бързо развиващо се бъбречно заболяване или е последица на бавно и дълго протичащо увреждане, различаваме остра и хронична бъбречна недостатъчност.
Пиелонефритът е инфекциозно възпалително заболяване на бъбречната тъкан и на лигавицата на бъбречните легенчета. В редица случаи болестният процес обхваща и лигавицата на пикочния мехур — цистопиелонефрит. Приема се, че пиелонефритът е най-честото единично заболяване на бъбреците. Той е особено чест в детската възраст у момичетата, в зрялата възраст у жените и в по-напредналата възраст у мъжете. Тези възрастови отлики се обуславят от някои анатомични и функционални особености. Големият брой заболявания от пиелонефрит у малките момиченца се обуславя от някои аномалии на пикочните пътища, лоши хигиенни навици и замърсявания. По-голямата честота на пнелонефрита у жените е резултат на редица особености в устройството и функцията на пикочната им система и на бременността. При възрастните мъже болестта е най-често последица от застоя на урината при увеличение на простатната жлеза. Към заболявания от пиелонефрит предразполагат редица общи заболявания — захарна болест, хроничен колит, обменни и ендокринни болести, медикаментозни увреждания, бъбречнокаменна болест, затруднения в оттичането на урината. Най-честите причинители на пиелонефрита са чревните бактерии. През последните години обаче все по-често се наблюдават инфекции и с други микроорганизми — включително вируси и гъбички. Заразяването на бъбреците може да стане по кръвен път или (по-често) възходящо от пикочния мехур и долните пикочни пътища.
Понятието хроничен нефрит включва редица заболявания на бъбреците, които се отличават помежду си по своите причини, клинични прояви, протичане и изход. Разграничаването на различните тилове хроничен нефрит не е само от теоретичен интерес. То има и голямо практическо значение по отношение на лечението и изхода. Правилното разграничаване и разпознаване на отделните клинични типове хроничен нефрит е трудно и изисква специални изследвания. Между отделните типове хроничен нефрит съществуват редица общи показатели и белези, което оправдава тяхното обединено описание за неспециалистите.
Острият нефрит се среща предимно в детската възраст (над 70% от случаите). През последните години обаче се наблюдава зачестяване на заболяването и в по-напреднала възраст. Острият нефрит у възрастните има някои особености, поради което често се описва отделно. Острият нефрит е обикновено вторично заболяване — след прекарана ангина, гнойни възпаления на кожата, причинени от специални видове стрептококи. В последно време при по-възрастните се наблюдава често остър нефрит след някои вирусни заболявания — грип, остри възпаления на горните дихателни пътища. Заболяването от остър нефрит не зависи от характера и силата на първичното заболяване. Често пъти тежки и продължителни ангини преминават без увреждане на бъбреците, докато някои едва доловими неразположения причиняват развитието на тежък нефрит. Между първичното заболяване и началото на острия нефрит обикновено има 15—20 дни на видимо здраве. Внимателното наблюдение обаче нерядко открива през този период редица малки и незначителни прояви — неразположение, болка в кръста, леки повишавания на температурата, неоправдана бледност. Неколкократното на ден изследване на урината често показва наличие на белтък. Затова се изисква особено внимание след оздравяването от ангина и завръщането към обичайния начин на живот и хранене. Често могат да се открият изменения в урината, сочещи за заплашващ остър нефрит.
Витамините наред с белтъчините, мазнините, въглехидратите и солите спадат към незаменимите съставки на храната. Те са познати сравнително неотдавна (1912 г.), но в резултат на обширни и задълбочени изследвания най-важните проблеми около техния състав, разпространение, прояви на недоимък и лечебни свойства понастоящем са задоволително разрешени. Приема се, че съществуват над 50 вещества с витаминна и витаминоподобна активност. От тях необходими за човека са около двадесет. Витамините се обозначават с букви от латинската азбука и често с индекс. Някои от тях са познати и с химичните си названия. Почти всички известни, досега естествени витамини са получени и по синтетичен начин. По-голямата част от естествените витамини се образуват в растенията. Редица витамини могат да се образуват и в животните, рибите, птиците. Човешкият организъм е лишен от способността да образува по-голямата част от витамините. Обитаващите в червата бактерии нормално синтезират някои витамини от групата В, които се всмукват в организма и покриват известна част от неговите нужди.
Приема се, че над 30% от възрастните хора в цивилизованите страни са с наднормено тегло. Този процент се увеличава чувствително при хората над 50-годишна възраст. Най-често наднорменото тегло е резултат от прехранване. Особено предразполага към затлъстяване увеличената употреба на захар, захарни изделия, хляб, тестени изделия, мазнини. Опасността от'затлъстяване се увеличава, ако прехранването се съчетае със застоял живот, липса на физическо натоварване, залежавате, употреба на спиртни питиета (специално бира). От несъмнено значение са и някои наследствени моменти. Известно е, че децата на пълни родители още отрано затлъстяват. Прекомерно тегло се наблюдава и при някои болести на жлезите с вътрешна секреция (щитовидна жлеза, надбъбреци, мозъчен придатък).
За измършавяване се приема загуба над 15% от нормалното тегло. Твърде често то е резултат от съзнателно недояждане или гладуване поради неразумното желание за постигане на „модна линия". По-важно е измършавяването от недояждане по социални причини. И днес все още повече от половината от хората на земното кълбо страдат от недояждане, а около 500 000 деца умират ежегодно от глад.
Телесното тегло на човека зависи от съчетанието на голям брой фактори — пол, възраст, раса, наследствена обусловеност, начин на живот и хранене, навици, професия. Не са без значение и някои климатични влияния. И досега не съществува единомислие за нормалното телесно тегло на човека. За определяне на теглото най-често се използува формулата на Брока: нормалното тегло в килограми е равно на височината на тялото в сантиметри, от която се изважда цифрата 100. Например при височина 165 ом теглото е равно на 165—100= 65 кг. Допускат се колебания от 10% в плюс и минус Тази формула е схематична и може да се използува само за ориентация.
Под хеморагична диатеза разбираме болестни състояния, при които болните имат повишена склонност към кръвотечения. Тъй като за нормалното съсирва не на кръвта важна роля играят тромбоцитите (кръвните плочици), при значително намаляване на тези кръвни клетки или при тяхната непълноценност настъпва повишена склонност към кървене. Малки и незначителни наранявания, вадене на зъб и пр. водят до значителни кръвозагуби.
Анемията е болестно състояние, при което има намаление на броя на червените кръвни клетки (еритроцитите) и хемоглобина. При това обемът на кръвта може да е намален, а може и да е непроменен.
Образуването на камъни в жлъчния мехур е било познато още на древните лекари. Жлъчнокаменната болест е доста често заболяване, особено в някои страни. Географските отклики в разпространението на заболяването се обуславят от начина на живот и хранене. От жлъчнокаменна болест боледуват предимно жени (6 пъти по-често от мъжете), и то в средната и над средната възраст — между 35 и 45 години.
В повечето случаи острият хепатит завършва с пълно оздравяване. Броят на хронифицираните остри хепатити е различен. Приема се, че вирусният хепатит се хронифицира в около 10% от случаите. По-често се хронифицират заболяванията при възрастни хора, предварително изтощени хора, болни от туберкулоза и захарна болест, при хора, злоупотребяващи със спиртни питиета. От голямо значение за преминаването на острия хепатит в хроничен са лечението и режимът на живот и хранене както през време на самото боледуване, така и 1—2 години след него. Хронифициране на заболяването се наблюдава по-често при недобре лекувани болни, при болни, които рано се завръщат на работа, при болни, които не спазват съответния режим и диета.
Острото възпалително заболяване на черния дроб е твърде често явление. То може да бъде предизвикано от различни причини — отрови (токсичен хепатит), лекарства (медикаментозен хепатит), инфекции и вируси. Остър токсичен хепатит могат да причинят редица отрови — битови (очистващи средства, хлороформ, тетрахлорметан, бои), професионални (фосфорни и арсенови производни). Острият медикаментозен хепатит зачестява значително през последните години. Приема се, че чернодробно увреждане могат да причинят редица лекарства, по-важни от които са: сулфонамиди и антибиотици, успокоителни и сънотворни средства, противоепилептични лекарства, противодиабетни средства (хлорпропамид), понижаващи кръвното налягане лекарства, противотуберкулозни лекарства.
Колитът е възпаление на дебелото черно и често се съчетава с ентерит — ентероколит. Различават се два вида колит — остър и хроничен.
Ентеритът е възпаление на тънкото черво. Среща се сравнително рядко като самостоятелно заболяване. Обикновено се съчетава с възпаление на стомаха — гастроентерит или по-често със заболяване на дебелото черво — ентероколит.
През последните години заболяванията от язвена болест зачестяват. В някои страни язвената болест обхваща 10% от възрастното население. Боледуват по-често мъжете в млада възраст — под 40 години. В последно време обаче язвена болест се наблюдава често и при жени и деца (даже у кърмачета). Според разположението си язвената болест бива язвена болест (язва) на стомаха и язвена болест (язва) на дванадесетопръстника.
Гастритът е възпаление на стомашната лигавица и с едно от най-честите заболявания на стомаха, В повечето случаи се за- сяга и лигавата ципа на дванадесетопръстника и тогава се говори за гастродуоденит. В зависимост от причините, същността и клиничните прояви различаваме остър и хроничен гастрит.
Бронхиалната астма се характеризира с внезапна поява на задух, последван по-късно от кашлица и вадене на храчки. Тя е типично алергично заболяване, т. е. явява се у лица, които са свръхчувствителни (алергични) към различни вещества от растителен н животински произход — цветен прашец, цветя от дървета, брашно от житни култури, пера и пух от птици, косми от животни, различни храни (яйца, мляко, риба, хайвер и др.). Други болни са свръхчувствителни към някои бактерии и продуктите на тяхната жизнена дейност. В последно време зачести алергията към медикаментозни средства. Промените в атмосферните условия — студ, влага, мъгла и пр., също могат да предизвикат алергични реакции от типа на бронхиалната астма.