Бъбречните болести у възрастните се нареждат на четвърто място по честота. Тяхното значение обаче се обуславя не толкова от честотата им, колкото от някои медико-социални показатели. Бъбречните заболявания обикновено се проявяват през най-активната възраст на човека (от 25- до 45-годишна възраст), имат продължително, неотклонно влошаващо се протичане и са една от най-честите причини за загубена работоспособност. И днес все още редица болести на бъбреците имат смъртен изход, и то в ранна възраст. Според данни на Световната здравна организация болестите на бъбреците заемат второ място (след травматизма) между причините за умиранията под 40-годишна възраст.
Май
25
Бъбречната туберкулоза се причинява от туберкулозните микобактерии — по подобие на белодробната туберкулоза. Заболяването обикновено се проявява години след прекарано друго туберкулозно заболяване (белодробна туберкулоза, плеврит, костна туберкулоза и др.).
Май
25
Хидронефрозата се характеризира с постепенно разширяване на легенчетата и чашките на бъбрека поради смутен отток на урината. Бъбречната тъкан атрофира от натиска и намалява отделянето на урина. Препятствието за оттичането на урината може да лежи в легенчето, в чашките, в пикочопровода или в мехура. Понякога хидронефрозата е вродено заболяване. Тогава причината трябва да се търси при едностранна хидронефроза в съответния пикочопровод, а при двустранна - в пикочния канал. Освен механичните препятствия пречки за оттичането на урината могат да бъдат и някои заболявания на мускулния и нервния апарат на пикочопровода и легенчето. По-често се засяга десният бъбрек. Заболяването се среща еднакво често и в двата пола. Болестта се явява най-често между 20-и 40-годишна възраст, но не са пощадени (макар и рядко) и децата.
Май
25
Едно от най-често срещаните заболявания на пикочната система е бъбречнокаменната болест, т. е. формирането на твърди, камъкоподобни образувания в бъбреците и пикочните пътища.
Май
25
Бъбреците са жизнено важен отделителен орган, който отделя излишната вода, вредните продукти и ненужните соли, излъчени при обмяната на веществата. Когато бъбреците са увредени от някакво заболяване, те не могат да изпълняват добре тази своя отделителна функция. Това болестно състояние се нарича бъбречна недостатъчност. В зависимост от това, дали бъбречната недостатъчност е резултат на остро, бързо развиващо се бъбречно заболяване или е последица на бавно и дълго протичащо увреждане, различаваме остра и хронична бъбречна недостатъчност.
Май
25
Пиелонефритът е инфекциозно възпалително заболяване на бъбречната тъкан и на лигавицата на бъбречните легенчета. В редица случаи болестният процес обхваща и лигавицата на пикочния мехур — цистопиелонефрит. Приема се, че пиелонефритът е най-честото единично заболяване на бъбреците. Той е особено чест в детската възраст у момичетата, в зрялата възраст у жените и в по-напредналата възраст у мъжете. Тези възрастови отлики се обуславят от някои анатомични и функционални особености. Големият брой заболявания от пиелонефрит у малките момиченца се обуславя от някои аномалии на пикочните пътища, лоши хигиенни навици и замърсявания. По-голямата честота на пнелонефрита у жените е резултат на редица особености в устройството и функцията на пикочната им система и на бременността. При възрастните мъже болестта е най-често последица от застоя на урината при увеличение на простатната жлеза. Към заболявания от пиелонефрит предразполагат редица общи заболявания — захарна болест, хроничен колит, обменни и ендокринни болести, медикаментозни увреждания, бъбречнокаменна болест, затруднения в оттичането на урината. Най-честите причинители на пиелонефрита са чревните бактерии. През последните години обаче все по-често се наблюдават инфекции и с други микроорганизми — включително вируси и гъбички. Заразяването на бъбреците може да стане по кръвен път или (по-често) възходящо от пикочния мехур и долните пикочни пътища.
Май
25
Понятието хроничен нефрит включва редица заболявания на бъбреците, които се отличават помежду си по своите причини, клинични прояви, протичане и изход. Разграничаването на различните тилове хроничен нефрит не е само от теоретичен интерес. То има и голямо практическо значение по отношение на лечението и изхода. Правилното разграничаване и разпознаване на отделните клинични типове хроничен нефрит е трудно и изисква специални изследвания. Между отделните типове хроничен нефрит съществуват редица общи показатели и белези, което оправдава тяхното обединено описание за неспециалистите.
Май
25
Острият нефрит се среща предимно в детската възраст (над 70% от случаите). През последните години обаче се наблюдава зачестяване на заболяването и в по-напреднала възраст. Острият нефрит у възрастните има някои особености, поради което често се описва отделно. Острият нефрит е обикновено вторично заболяване — след прекарана ангина, гнойни възпаления на кожата, причинени от специални видове стрептококи. В последно време при по-възрастните се наблюдава често остър нефрит след някои вирусни заболявания — грип, остри възпаления на горните дихателни пътища. Заболяването от остър нефрит не зависи от характера и силата на първичното заболяване. Често пъти тежки и продължителни ангини преминават без увреждане на бъбреците, докато някои едва доловими неразположения причиняват развитието на тежък нефрит. Между първичното заболяване и началото на острия нефрит обикновено има 15—20 дни на видимо здраве. Внимателното наблюдение обаче нерядко открива през този период редица малки и незначителни прояви — неразположение, болка в кръста, леки повишавания на температурата, неоправдана бледност. Неколкократното на ден изследване на урината често показва наличие на белтък. Затова се изисква особено внимание след оздравяването от ангина и завръщането към обичайния начин на живот и хранене. Често могат да се открият изменения в урината, сочещи за заплашващ остър нефрит.
Май
22
Бъбреците играят важна роля при биотрансформацията на лекарствените средства в организма. По-голяма част от медикаментите се излъчват в променена или непроменена форма през бъбреците, където могат да достигнат увреждащи концентрации. Приема се, че около 30% от бъбречните заболявания се обуславят от лекарствени увреждания. Макар че такива увреждания могат да се получат при всяко лекарство, някои лекарствени средства са особено опасни — сулфонамидни препарати (специално старите сулфонамиди — сулфатиацол, стрептоцид), антибиотици (стрептомицин, гентамицин, колимицин, канамицин, неомицин), някои хормони и пикочогонни средства. Проявите на лекарствените увреждания на бъбреците варират в твърде широки граници — от едва уловими следи на белтък в урината до тежки нарушения на бъбречната функция. Заслужава да се отбележи, че в много случаи лекарството активира предшествуващо непроявено бъбречно заболяване.
Ное
29