Болестите на дихателната система през последните години нарастват застрашително. В някои страни те вече се изравняват, а даже и надхвърлят по честота болестите на сърдечносъдовата система. Причините за нарастването на болестите на дихателната система са многобройни и повечето от тях се коренят в някои негативни страни на съвременния живот. От водещо значение е замърсяването на въздуха. Проучванията на въздуха в редица индустриални центрове показват, че в него се съдържат множество вредни за здравето вещества — въглероден окис, въглероден двуокис, серни газове, амоняк, оловни аерозоли и др. Източници на тези вещества са индустриалните предприятия и най-вече автомобилите. Един среднолитражен автомобил за пробег от 750—800 км изконсумирва толкова кислород от въздуха, колкото един човек за цяла година. В замяна на изконсумирания кислород автомобилът връща във въздуха над 50 вида отровни вещества.
Бронхиалната астма се характеризира с внезапна поява на задух, последван по-късно от кашлица и вадене на храчки. Тя е типично алергично заболяване, т. е. явява се у лица, които са свръхчувствителни (алергични) към различни вещества от растителен н животински произход — цветен прашец, цветя от дървета, брашно от житни култури, пера и пух от птици, косми от животни, различни храни (яйца, мляко, риба, хайвер и др.). Други болни са свръхчувствителни към някои бактерии и продуктите на тяхната жизнена дейност. В последно време зачести алергията към медикаментозни средства. Промените в атмосферните условия — студ, влага, мъгла и пр., също могат да предизвикат алергични реакции от типа на бронхиалната астма.
Плевритът представлява възпалително заболяване на плеврата, т. е. на онези два тънки листа, които се намират извън белите дробове, единият плътно прилепнал до дроба, а другият — до вътрешната повърхност на гръдния кош.
Белодробната туберкулоза е разпространено заболяване, което в миналото вземате много жертви. Тя представлява иифекциозно заболяване на белите дробове, причинено от туберкулозни бактерии. Има различни видове туберкулозни бактерии, от които най-голямо значение има т. нар. човешки тип, а на второ място — говеждият тип. Най-често заразата идва от болен човек. Входна врата на инфекцията са дихателните пътища, където туберкулозните бактерии попадат с пръски от болен или с прах. Храносмилателната система рядко може да бъде входна врата на туберкулозната инфекция.
Крупозната пневмония е възпалително заболяване на белия дроб, обхващащо обикновено цял белодробен дял (лоб), поради което се нарича още лобарна пневмония.
Бронхопневмонията представлява остро възпаление на белия дроб под формата на отделни огнища. Тя е по-често вторично заболяване, настъпило като усложнение на друго основно заболяване.
Белодробният емфизем е сериозно заболяване на белите дробове, при което е налице атрофия на преградките между отделните алвеоли. Така се стига до увеличаване на техния обем и намаляване на техния брой. Заболяването най-често е вторично и се явява като усложнение на други заболявания. Най-голямо значение за развитието на белодробния емфизем имат хроничният бронхит и бронхиалната астма. До белодробен емфизем могат да доведат и белодробната туберкулоза, повтарящите се бронхопневмонии и пр. У възрастните хора се развява така нареченият старчески емфизем, който не представлява такава опасност.
Хроничният бронхит е заболяване, при което е налице хронично възпаление на лигавицата на бронхите. Характерен белег на заболяването е дълготрайна кашлица с вадене на храчки. На практика се приема, че болният страда от хроничен бронхит, ако кашля и вади храчки в период от три месеца. Друга характерна особеност на заболяването е, че протича с фази на обостряне и затихване на болестните явления. Факторите, които обуславят заболяването от хроничен бронхит, са много. Той рядко се явява като последица на остър, неизлекуван бронхит. Като фактори, които играят важна роля за заболяване от хроничен бронхит, могат да се посочат следните: тютюнопушене, работа в прахова среда, студ, влага, вдишване на вредни изпарения от химически вещества, огнищни инфекции, бронхиална астма и др.
Острият трахеит и острият бронхит представляват остро възпаление на лигавицата на трахеята, респективно на бронхите. Когато възпалението засегне и двете упоменати части на дихателната система, говорим за трахеобронхит.
Туберкулозата е инфекциозно заболяване с предимно засягане на белите дробове, което се причинява от туберкулозния бактерии. През последните 20 години заболяемостта от туберкулоза се понижава —така у нас през 1952 година тя е била 398, през 1972 година — 65, и през 1973 година — 62 на 100 000 жители.
У мъжете белодробният рак е най-честото неопластично заболяване. През последните десетилетия честота на белодробния рак се увеличи значително. У нас заболяемостта е около 28 на 100 000 жители. Съотношението мъже жени се колебае от 4:1 до 14:1. Появява се обикновено към 50—60-годишна възраст.
Пневмониите са остро или хронично протичащо възпаление на белите дробове с предимно засягане на алвеолите (алвеоларна пневмония) или интерстициума (интерстициална пневмония). Те са често заболяване, което след въвеждането на антибиотичното лечение променя своя клиничен облик и етиологичен спектър. Сега лобарната крупозна пневмония се среща много рядко.
Плевритът представлява възпалителен процес...
Това са остри възпалителни заболявания на лигавицата на трахеята и бронхите. Обикновено се предшествуват и придружават от остър ринит, ларингит или ринофарингит. Тези заболявания се обединяват под общото название остър катар на горните дихателни пътища най-честотоза боляване на човека.
Хроничният бронхит е дифузно неспецифично възпаление на бронхите, което се проявява с кашлица и слузна, слузно-гнойна или гнойна експекторация, особено през хладните и мъгливи месеци, през повечето дни в продължение на най-малко 3 месеца в 2—3 последователни години. Тук не се включват симптоматичните или вторичните хронични бронхити, които са последица на туберкулоза, бронхиектазии, тумори, абсцеси, белодробни фибрози, пневмокониози, заболяване на сърцето и др. Хроничният бронхит е най-често хронично белодробно заболяване, което обхваща 2,5 до 39% от населението. Той е най-честата причина за хронична белодробна недостатъчност. През последните две десетилетия в много страни смъртността от хроничен бронхит и белодробен емфизем нарасна.