Образуването на камъни в жлъчния мехур е било познато още на древните лекари. Жлъчнокаменната болест е доста често заболяване, особено в някои страни. Географските отклики в разпространението на заболяването се обуславят от начина на живот и хранене. От жлъчнокаменна болест боледуват предимно жени (6 пъти по-често от мъжете), и то в средната и над средната възраст — между 35 и 45 години.
В повечето случаи острият хепатит завършва с пълно оздравяване. Броят на хронифицираните остри хепатити е различен. Приема се, че вирусният хепатит се хронифицира в около 10% от случаите. По-често се хронифицират заболяванията при възрастни хора, предварително изтощени хора, болни от туберкулоза и захарна болест, при хора, злоупотребяващи със спиртни питиета. От голямо значение за преминаването на острия хепатит в хроничен са лечението и режимът на живот и хранене както през време на самото боледуване, така и 1—2 години след него. Хронифициране на заболяването се наблюдава по-често при недобре лекувани болни, при болни, които рано се завръщат на работа, при болни, които не спазват съответния режим и диета.
Острото възпалително заболяване на черния дроб е твърде често явление. То може да бъде предизвикано от различни причини — отрови (токсичен хепатит), лекарства (медикаментозен хепатит), инфекции и вируси. Остър токсичен хепатит могат да причинят редица отрови — битови (очистващи средства, хлороформ, тетрахлорметан, бои), професионални (фосфорни и арсенови производни). Острият медикаментозен хепатит зачестява значително през последните години. Приема се, че чернодробно увреждане могат да причинят редица лекарства, по-важни от които са: сулфонамиди и антибиотици, успокоителни и сънотворни средства, противоепилептични лекарства, противодиабетни средства (хлорпропамид), понижаващи кръвното налягане лекарства, противотуберкулозни лекарства.
Колитът е възпаление на дебелото черно и често се съчетава с ентерит — ентероколит. Различават се два вида колит — остър и хроничен.
Ентеритът е възпаление на тънкото черво. Среща се сравнително рядко като самостоятелно заболяване. Обикновено се съчетава с възпаление на стомаха — гастроентерит или по-често със заболяване на дебелото черво — ентероколит.
През последните години заболяванията от язвена болест зачестяват. В някои страни язвената болест обхваща 10% от възрастното население. Боледуват по-често мъжете в млада възраст — под 40 години. В последно време обаче язвена болест се наблюдава често и при жени и деца (даже у кърмачета). Според разположението си язвената болест бива язвена болест (язва) на стомаха и язвена болест (язва) на дванадесетопръстника.
Гастритът е възпаление на стомашната лигавица и с едно от най-честите заболявания на стомаха, В повечето случаи се за- сяга и лигавата ципа на дванадесетопръстника и тогава се говори за гастродуоденит. В зависимост от причините, същността и клиничните прояви различаваме остър и хроничен гастрит.