Остеомиелитът представлява възпаление на костния мозък. Най-често той се локализира в дългите кости, и то в тази им част, която се кръвоснабдява обилно. Гноеродните микроорганизми попадат в костния мозък по кръвен път от някое друго гнойно огнище в организма — ангина, циреи. Острият остео-миелит е заболяване предимно на детската и юношеската възраст. Като предразполагащи фактори се считат общото изтощение и недохранване, натъртването на костите.
Май
5
Образуването на кръвни съсирени във вените обикновено е свързано със запушване на просвета на съда. Когато в тези случаи няма прибавено възпаление, говорим за флеботромбоза. Ако заболяването се съчетае с възпаление на венозната стена, развива се тромбофлебит. Строгото разграниченне на тези две болестни състояния е трудно. При дълбоките вени на крайниците основен фактор за образуване на тромби е забавянето на кръвния ток и ускореното кръвосъсир-ване, докато при повърхностните подкожни вени е от значение увреждането на венозната стена от нараняване или възпалителни процеси. При флеботромбозата кръвният съсирек запушва просвета на вената, но не е сраснал с вътрешния слой на венозната стена, поради което съществува опасност да се придвижи и да причини емболия. При тромбофлебита тром-бът е здраво свързан със стената, което намалява възможността за емболия.
Май
5
Боледуват обикновено хора с професии, свързани с продължително стоене в право положение на едно място: зъболекари, фризьори, бръснари, аптекари и пр. Жените боледуват сравнително по-често (вероятно има значение бременността). Засягат се предимно средната и напредналата възраст. Могат да са засегнати едновременно и двата крака.
Май
5
Възпалението на сухожилията може да бъде под две форми — суха и ексудативна (такава, при която се образува секрет). Те могат да бъдат също така остри и хронични.
Май
5
Възпалението на пръстите на ръцете (панарнциум) е често срещано заболяване. Проникналата във върха на пръстите инфекция се разпространява по лимфен път към сухожилията и ставите. Според дълбочината на възпалението панарициумът бива повърхностен и дълбок. Повърхностни пана-рициуми са кожният, подкожният и нокътният, а дълбоки -тези, които обхващат сухожилията, техните влагалища, костите и ставите на пръстите. Особено място заема възпалението което обхваща дланта на ръката едновременно с влагалищата на сухожилията на първия и петия пръст.
Май
5
Заболяването се наблюдава най-често у кърмачки и сравнително рядко у родилки, конто не кърмят децата си. Възпаление на млечната жлеза може да се развие също у новородени и през детската и юношеската възраст както у момичета, така и у момчета. В тези случаи се касае за вторично инфектиране на млечната жлеза.
Май
5
Наранявания на големите кръвоносни съдове на крайниците в мирно време се срещат сравнително рядко, тъй като са разположени дълбоко и даже при големи травми могат да не бъдат засегнати По-често се засягат кръвоносните съдове на горните крайници. Особено опасни са нараняванията на големи артерии, които водят до остро обезкръвяване. От значение за количеството загубена кръв е видът и големината на раната. Раните, причинени от нож, са опасни, защото има вероятност да, се пререже целият кръвоносен съд, докато намушкванията с тънък, пробождащ предмет (напр. шило) увреждат само частично съдовата стена. При голяма загуба на кръв кръвното налягане спада и тогава кръвотечението може само да спре. Образуването на съсирек на мястото на нараняването на съда може да доведе до спиране на кръвотечението. По-късно обаче са възможни опасни повторни кръвоизливи поради отлепването на съсирека при повишаване на кръвното налягане или при раздвижване на пострадалия.
Май
5
В зависимост от това, дали раната прониква в коремната кухина, различаваме проникващи и непроникващи наранявания. Непроникващите наранявания на коремната стена винаги подлежат на активно наблюдение, и то най-добре от хирург.
Май
5
Травмите на гръдния кош могат да бъдат открити или закрити. Откритите биват непроникващи и проникващи. При първите плеврата не е увредена, а при вторите се създава комуникация между плевралната кухина и външната атмосфера. През отвърстието на гръдната стена навлиза въздух под налягане, който причинява свиване на тази част от белия дроб и изключването й от функция.
Май
5
Фимозата обикновено е вродено заболяване на мъжкия полов член, но понякога може да се развие и по-късно. Проявява се със стеснение на кожния отвор на върха на члена, което пречи за свободното излизане на главата му. Когато стеснението е силно изразено, получава се затруднение в уринирането и раздуване на кожичката. Урината се задържа около главата на члена и областта се възпалява. При възрастните мъже силно проявената фимоза може сериозно да възпрепятствува половия живот.
Май
5
Увеличението на простатната жлеза се наблюдава в 30—40% от мъжете между 50—60-годишна възраст и в 75—90% у мъжете над 61-годишна възраст. Оплаквания дават обаче само 15% от засегнатите. При увеличението си простатната жлеза притиска пикочния канал и дава смущения в уринирането.
Май
5
Възпалението на тестиса и неговия придатък (епидидим) може да бъде остро и хронично. Инфектирането идва или през пикочния канал, пикочния мехур, простатната жлеза и бъбреците, или по кръвен път — особено често при заушка, гнойно възпаление на кожата, ангина и сепсис. Причинители на инфекцията могат да бъдат различни бактерии, като при хронично възпаление най-чест причинител е туберкулозният бактерий.
Май
5
Представлява разширение и удължаване на венозната система на тестиса и засяга мъжете най-често във възрастта между 20—40 години. В 85—90% от случаите заболяването е в левия тестис. От значение е вродената слабост на венозната система както при всеки варикозен процес.
Май
5
Хидроцелето представлява събиране на течност в затвореното пространство между двата листа на обвивките на тестиса. То може да бъде резултат на хронично триене в тази област или на вяло протичаща инфекция (напр. туберкулоза, ревматизъм и хронична огнищна инфекция). Хидроцелето може да бъде и вторично — съпътствуващо възпалителен процес на тестиса или неговия придатък.
Май
5
Нормално при раждането двата тестиса на момчетата са се спуснали вече в мъдната торбичка (скротума). Ако това спус-кане не се извърши навреме, говорим за крипторхизъм. Той обичайно е едностранен и рядко двустранен. Спирането на тестиса може да стане на различни места по неговия път, но е най-често в слабинния канал. Задържаният тестис атрофира и губи своите функции.
Май
5
Изпадането на крайния дял на правото черво през отвора на ануса навън може да бъде в различна степен. Пълният про-лапс се дължи на разхлабване на връзките, които прикрепват правото черво. При непълното изпадане навън от ануса се подава само лигавичният слой на правото черво. Изпадането на правото черво може да се получи при децата вследствие недостатъчната извивка на кръстната кост, а у възрастните — при диария, запек, упорита кашлица, камъни в пикочния мехур, хемороиди, фимоза, разкъсване на тъкани около ануса, след раждане, при бременност. При възрастните жени изпадането на правото черво се съчетава и със спадане на половите органи.
Май
5
Парапроктитът представлява възпаление на мастната и съединителната тъкан около ануса и правото черво. Инфекцията прониква най-често от правото черво и ануса при наранявания на лигавицата им от твърди изпражнения или чужди тела, при язвени процеси на правото черво, при възпалени хемороидални възли.
Май
4
Хемороидите представляват разширение и дегенерация (израждане), на стената на вените в долната част на правото черво и ануса. Различават се външни, вътрешни и межд и н н и хемороиди в зависимост от тяхната локализация и вените, които ги образуват. Мъжете боледуват по-често от жените.
Май
4
В стомаха и червата могат да попаднат различни чужди тела — части от зъбни протези, кости фиби, ножчета за бръснене, пломби корони, тирани, парчета от стъкло и пр. В правото черво попадането на чужди тела е най-често насилствено - бутилки, чукала, гумени тръби, кочани от царевица.
Май
4
Затрудненията в преглъщането на храната могат да имат различни причини. В някои случаи затрудненията се дължат на прекарани преди това заболявания на хранопровода (напр. изгаряния с киселини или основи, които причиняват органически стеснения), наранявания от погълнати остри предмети, извършени операции, заседнали чужди тела, новообразувания. Известна трудност в гълтането се наблюдава при възбудено състояние и при поемане (особено набързо) на някои храни или плодове — напр. дюли, твърди сухи залъци. Голям брой от жените трудно гълтат лекарства в таблетна форма без течности, но при хранене такива смущения липсват.
Май
4
Касае се за преминаваме (изсипване) на вътрешни органи през нормално съществуващ или бо.честио създаден отвор. При коремна херния отворът е на мускулите на коремната стена. Херниите могат да бъдат външни и вътрешни. Според мястото, където се образуват, външните хернии биват слабин-ни, бедрени и пъпни. Причините, които водят до образуване на херния, могат да бъдат различни: податливост и вродена слабост на тъканите на коремната стена, увеличено вътрешно коремно налягане, тежка физическа работа, упорита кашлица, хроничен запек, продължителни диарии, силно измършавяване, дълготрайно препятствие в уринирането.
Май
4
В зависимост от въвличането на перитонеума (коремницата, булото) във възпалителния процес в корема различаваме:
Май
4
Чревната непроходимост представлява нарушение в преминаването на газовете и съдържимото на червата, което може да бъде до степен на пълно спиране. Непроходимостта може да бъде предизвикана от механични причини, а когатс такива липсват, може да се обуславя от динамични или функционални
Май
4
Острият холецистит представлява възпаление на стената на жлъчния мехур, което се предизвиква от попаднали в мехура през жлъчните пътища или по кръвен и лимфен път болесто-творни бактерии от червата. Много често възпалението се благоприятствува от наличието на жлъчни камъни или нарушения в оттичането на жлъчката. В някои случаи остър холецистит се развива през време или след някои инфекциозни болести — грип, ангина, коремен тиф.
Май
4
Хроничният апендицит може да бъде последица на прекаран пристъп от остър апендицит, който е протекъл благополучно, но може и да започне незабележимо, без уловимо начало. Хроничният апендицит се проявява обикновено с тъпи болки, които могат да се локализират вдясно под пъпа или под лъжичката. Често има запек, подуване на корема. Диагнозата се осигурява с (рентгеново изследваме. Хроничният апендицит често се усложнява с увреждания на стомаха, дванадесетопръстника, жлъчния мехур, дебелото черво, вътрешните полови органи на жената.
Май
4
Острият апендицит е най-често срещаното остро хирургическо коремно заболяване. За възникване на заболяването са от значение видът и активността на наличната микробна инфекция, която съществува в кухината на апендикса. Не са без значение хранителният режим и прекараните преди това възпаления на червата.
Май
4
Броят на болните, които се нуждаят от хирургическо лечение, е все още голям — в мирно време 25% от всички болни. През време на война, обществени бедствия и катастрофи техният брой рязко се увеличава. Редица заболявания могат да се лекуват само с хирургически методи, но има и такива, при които лечението е комплексно и участвуват не само хирурзи, а и лекари от други специалности.