Нараняванията на ушите, носа и гърлото заемат значително място както в мирно, така и във военно време. Тежките наранявания на главата и шията, придружени от сътресение и контузия на мозъка, са съпроводени често и от наранявания на ушите, носа и гърлото.
КРЪВОТЕЧЕНИЕ ОТ НОСА
Остро възпаление на гръкляна (остър ларингит)
Хроничното възпаление на сливиците (хроничният тонзилит) трябва да се разглежда като едно постоянно гнойно огнище (фокус), от което в организма проникват непрекъснато микроорганизми и техните обменни продукти. Това огнище става източник за възникване на редица заболявания и за образуването на неспецифична и специфична свръхчувствителност на организма. От усложненията, които са резултат на хронично възпалени сливици, първо място заема ревматизмът, а на второ място са заболяванията на сърцето и бъбреците.
Възпалителните заболявания на околоносните кухини - максиларните (горночелюстни околоносни кухини), челните синуси, решетъчния лабиринт и сфеноидалният (клиновидният) синус се наричат синуити. Те биват остри и хронични. За тяхното появяване най-честа причина е хремата.
Алергичната хрема се предизвиква от попаднали в дихателните пътища алергени, към които организмът реагира с повишена чувствителност. Във връзка с продължителността на заболяването се различават два вида алергична хрема: сезонна, която се проявява само през определен сезон от годината, и несезонна, която протича през цялата година.
Често повтарящите се остри хреми са най-главната причина за появата на хронична хрема. Като причина се приемат редица инфекциозни заболявания (грип, скарлатина и др.), сърдечносъдовите, бъбречните и чернодробните заболявания, а също така и алергичните състояния, смущенията в обмяната на веществата, производствените вредности (прах, газове, пари) и др.
Острата хрема е едно от най-често срещаните заболявания. В повечето случаи инфекцията засяга не само лигавицата на носа, но и лигавицата на фаринкса и околоносниге кухини. Най-често причинителите са вируси. Попаднали върху лигавицата на носа, те я увреждат и отварят входна врата за нахлуване на бочестотворни бактерии. Те от своя страна стават причина за развитие на гнойната фаза на острата хрема, а също и за появата на различни усложнения - синуити, отити, бронхити, бронхопневмонии и др.
Циреят в носа се явява при нараняване на носната лигавица, след рани в областта около входа на носа, гнойни пъпки лицето, диабет, хронично възпаление на бъбреците и др.
Причините за възникването на невъзпалителни заболявания на вътрешното ухо са много. Особено важни са смущенията в кръвоснабдяването му — спазмите на кръвоносните съдове (при повишено кръвно налягане, нервно-психична възбуда и други подобни състояния), които могат да доведат до повишаване на налягането във вътрешното ухо (в лабиринта). Повишаване на налягането във вътрешното ухо може да възникне и при алергични състояния, интоксикации (никотин, алкохол и др.), психична преумора и др.
Оплакванията на болните с хронично възпаление на средното ухо обикновено са слабо изразени. Заболяването се изявява най-често с периодично гнойно течение от ухото, слаб шум и намаление на слуха. Секретът е слузно-гноен, точи се и без миризма. През летните месеци гнойното течение намалява или изчезва, но при поява на хрема или намокряне на ухото се възобновява. При хроничния отит има траен пробив на тъпанчето.
Дължи се на болестотворни микроорганизми, попаднали в средното ухо от носа и гълтача през Евстахиевата тръба (тръбата в горната част на гълтача, която го свързва със средното ухо). При инфекциозни заболявания, като грип, скарлатина и брусница инфекцията попада в средното ухо по кръвен и лимфен път. Средното ухо се засяга най-често в детската възраст тъй като Евстахиевата тръба у децата е широка и права.
Най-често инфекцията се вкарва в ушния канал при чистенето му с нокти или предмети — фиби, кибритени клечки и др. Заболяването се изявява със силна болка в ухото, която се усилва при дърпане на ушната мида или при натиск върху входа на ушния канал. Понякога дъвкането става, болезнено, а температурата се повишава до 37,5—38°С. Лимфните възли в областта около ухото се уголемяват и стават болезнени. Когато циреят е в началото на външния слухов канал, може да се види конусовидна подутина, чийто връх след няколко дни пожълтява и може спонтанно да се пробие. Ако циреят е толкова голям, че запушва целия външен слухов канал, слухът на болния може временно да намалее.
Болестите на ушите, .носа и гърлото имат голямо медико-социално значение. Честотата им през хладните годишни сезони е голяма и въпреки че в повечето случаи протичат сравнително леко поради своята масовост са една от най-важните причини за временна нетрудоспособност. При неподходящо лечение тези болести в голям брой от случаите се хронифицират и причиняват тежки нарушения на слуха и обонянието. Много често болестите на ушите, носа и гърлото са източник на т. нар. огнищни инфекции, които могат да увредят бъбреците, сърцето, ставите и да доведат до тежка инвалидност.