Съдови заболявания на централната нервна система
Съдовите заболявания на централната нервна система са едни от най-разпространените понастоящем. Широкото разпространение на хипертоничната болест и атеросклерозата, засягащи и младата възраст, доведе до „подмладяването" на мозъчните инсулти, т. е. до появата и в млада възраст на тежките усложнения на тези две болести, изразени в мозъчен кръвоизлив или мозъчен инфаркт. Затова още в началото трябва да се каже, че на първо място се поставя въпросът за профилактиката на мозъчните инсулти чрез ранно и системно лечение на хипертоничната болест и атеросклерозата.
Нарушенията в мозъчното кръвоснабдяване се проявяват в три разновидности: кръвоизлив, инфаркт на мозъчната тъкан или преходно нарушение, т. е. такова, което настъпва за много кратко време и се компенсира, без да остави трайни външни белези.
Мозъчен кръвоизлив (хеморагичен инсулт). Мозъчният кръвоизлив протича в две основни клинични форми — като кръвоизлив вътре в мозъчната тъкан или като кръвоизлив между меките мозъчни обвивки (т. нар. субарахноидален кръвоизлив). В редица случаи може да има смесен мозъчно-субарахноидален кръвоизлив.
Кръвоизлив в мозъчната тъкан се получава или от разкъсване на мозъчен кръвоносен съд, или от сливането на точковидни малки кръвоизливи при повишена пропус-кливост на съдовата стена. Най-често се получава при хиперто-нична болест, а по-рядко при атеросклероза, при някакво възпалително увреждане на кръвоносните съдове на мозъка (напр. от ревматизъм) или пък при някои вродени аномалии в развитието на мозъчните съдове.
Когато кръвоизливът е резултат от разкъсване на съд, тогава той настъпва изведнаж, внезапно, обикновено на фона на значително повишено кръвно налягане. Болният обикновено загубва съзнание с едновременно парализиране на едната половина на тялото. Състоянието е тежко, драматично и застрашаващо живота. Изходът зависи от редица фактори:
1. От мястото на кръвоизлива — има области на мозъка, където разрушаването на мозъчната тъкан от излялата се кръв и оток на мозъка е несъвместимо с живота и заболелите загиват в първите 24 часа. В други места кръвоизливът се преживява и тежкото състояние се овладява, съзнанието се прояснява. Постепенно парализираните крайници се раздвижват и в течение на няколко месеца се оформя по-лека или по-тежка пареза на едната ръка и единия крак, които в следващите месеци или 1—2 години при активна рехабилитация могат да се подобрят и да останат само незначителни смущения.
2. От общото състояние на организма — на първо място на сърцето, белите дробове, бъбреците. При запазена функция на тези органи или при своевременно овладяване на настъпилите в тях усложнения през острия период на кръвоизлива възстановяването е по-бързо и по-резултатно.
3. От навременното активно лечение в специализирано заведение.
При сливащите се малки кръвоизливи картината е също тежка, но се развива в продължение на минути, а не мигновено. Състоянието постепенно се задълбочава, стига се до различна дълбочина на загуба на съзнание. По-нататъшното развитие е както при описаната картина на разкъсване на мозъчния съд.
Субарахноидалният кръвоизлив дава по-друга клинична картина. Заболяването започва внезапно, често при физически усилия или емоционални напрежения. Началният симптом е внезапното силно главоболие, което болните описват като удар с юмрук или тояга в тилната или челната част на главата. Обикновено веднага се усеща схващане на врата, появява се гадене и повръщане. При чистия субарахноидален кръвоизлив няма парези или парализи, а при смесения мозъчно-субарахноидален кръвоизлив описаните симптоми се придружават и от пареза на едната половина на тялото. Съзнанието може да остане запазено, но не са редки случаите на изпадане в сънливост и дори кома. При изследването на болния се установява типична картина на менингеално дразнене — както при менингит. При лумбална пункция изтича кървава гръбнач-номозъчна течност.
Причините за субарахнодалния кръвоизлив са най-често ненормалните разширения на стената на артериалните съдове. Тези разширения (наречени аневризми) могат да бъдат резултат на някакво съдово заболяване (напр. хипертонична болест) при възпаление на съдовата стена, могат да бъдат последица от черепномозъчни травми, а могат да бъдат и вродени. Заболяването се среща във всички възрасти.
Заболелият трябва веднага да се откара в болница, за да се постави бързо диагнозата и да се вземе решение за начина на лечение.
Мозъчен инфаркт (исхемичен инсулт). Мозъчният инфаркт е по-често срещано увреждане на мозъчната тъкан. Получава се в резултат на спиране на кръвния ток в даден мозъчен съд и мозъчната тъкан, която не се кръвоснабдява, загива. Спирането на кръвния ток в мозъчните съдове може да се получи по няколко начина:
1. Внезапно запушване на съда от кръвен съсирек (т. нар. ембол). Това може да се получи у болни със сърдечен порок, при по-възрастни хора с атеросклеротично променени съдове, когато се развие атеросклеротична плака.
2. Постепенно образувала се запушалка (тромб) върху изменена съдова стена (при атеросклероза, възпаление на съда).
При тези два случая съществува груба механична пречка по пътя на кръвния ток.
У възрастни хора с нарушен ритъм на сърцето обаче при внезапно спадане на кръвното налягане, значителна загуба на течности, кръвоизлив от язва и пр. може да се получи недостиг на кръв в даден мозъчен съд, който е претърпял някакво изменение — напр. намалил се е неговият просвет от атеросклеротични плаки. При нормално и правилно кръвообращение и запазено оптимално (отговарящо на нуждите) кръвно налягане и количество на циркулиращата кръв това стеснение на мозъчния съд все пак пропуща известно количество кръв, която е достатъчна, за да се поддържа нормалното функциониране на съответната мозъчна област. При екстрени условия обаче (спа-дане на кръвното налягане, загуба на течности, кръвоизливи и пр.) това количество кръв е вече недостатъчно и мозъчната тъкан изпитва кислороден глад. Ако за няколко минути не се включат автоматично коригиращи механизми, които да обезпечат кръвоснабдяването, развива се мозъчен инфаркт.
В зависимост от това, по кой начин е бил изключен кръвният ток, проявите на мозъчния инфаркт се развиват с различна бързина. Така например при остро, внезапно запушване на съда (емболия) заболяването започва внезапно, често със загуба на съзнание или с първоначален епилептиформен гърч и бързо оформяне на парализа на ръката и крака от едната страна. Както се вижда, това начало на мозъчния инфаркт прилича много на кръвоизлива от разкъсване на кръвоносен съд. При останалите два вида на изключване на кръвоснабдяването (чрез постепенно запушване на съда от тромб или без тромб) проявите па мозъчния инфаркт настъпват по-бавно. Твърде често това става през нощта н болният се събужда с парализирани ръка и крак. При този начин на бавно развитие има и някои предвестници: лесна умора, главоболие, пребледняване, поява на аритмия, изтръпване на ръката или крака, които след това се парализират. Най-често болния, не губи съзнание. Тези белези означават, че започва намаляване на кръвния ток към мозъка и това изисква изследване и вземане на предохранителни мерки, за да не се стигне до развитие на инфаркт. По-нататъшното развитие ни заболяването и съд-бата на болния зависят в най-общи линии от онези фактори които се споменаха и при кръвоизлива: големина на инфаркта, състояние на сърдечносъдовата система, възможности за ком-пенсиране на недостига от кръв, настъпване на усложнения от страна на бъбреците, сърцето, белите дробове. При мозъчния инфаркт изходът с остатъчна пареза на едната половина на тялото е по-чест, възстановяването е по-бавно и не е в такава значителна степен, каквато се наблюдава при мозъчния кръвоизлив.
Преходни нарушения на мозъчното крьвоснабдяване. По своето значение тези нарушения заемат особено място. При тях се касае за остро настъпваща недостатъчност в кръвоснабдя-ването на дадена област на мозъка от басейна на определен кръвоносен съд, която външно се проявява с най-различни симптоми — главоболие, парези, световъртеж, двойно виждане, говорни нарушения и пр. (както при инсулт). Тези симптоми обаче траят най-много 24 часа и изчезват напълно. Основните заболявания, при които се явяват, са хипертоничната болест и атеросклерозата, както и тяхната комбинация, усложнени с нарушения в сърдечния ритъм, резки колебания в кръвното налягане, допълнително ограничаване просвета на големите артерии, кръвоснабдяващн мозъка.
Тези пристъпни временни изключвания на кръвообращението (някои ги наричат малък инсулт, атаки на мозъчна нс-хемия, обезкръвяване) са изключително важни в хода на някое съдово мозъчно заболяване. По време на острия пристъп такива болни трябва да се лекуват като болни от мозъчен инсулт, а благополучният край на пристъпа трябва да послужи като сериозен сигнал за системни грижи, за да не се стигне до истински инсулт.
Лечението на съдовите заболявания на главния мозък бележи значителен напредък и се осъществява в няколко етапа:
1. Профилактика и лечение на основните заболявания, които в своето развитие и усложнение довеждат до мозъчен инсулт. Много голямо е значението на профилактиката и лечението на хипер-тоничната болест. Към болния с хипертония трябва да се подхожда с необходимата сериозност още в първите години на откриването на заболяването. Болният трябва да познава същността на своето заболяване и да избягва всички фактори (наричани рискови фактори), които могат да утежнят, да фиксират заболяването и да му дадат лош ход. Тютюнопушенето, алкохолът, стресовите състояния, затлъстяването, злоупотребата с кафе, застоялият живот и пр. са от много голямо значение за превръщането на един пациент с начални преходни хипертонични реакции в истински хипертоник. Наред с избягването на тези фактори всички пациенти, склонни към преходни повишавания на кръвното налягане, трябва да употребяват по съветите на лекаря и определени лекарства — регулатори на нервната система и съдовия тонус, за да се попречи този начин на реагиране на нервната и сърдечносъдовата система да стане траен болестен рефлекс. Извършването на профилактични прегледи, редовната проверка на кръвното налягане, съобразяването със споменатите рискови фактори трябва да бъдат приети не със страх, а спокойно и разумно. Откриването на ранните прояви на хипертонията или ате-росклерозата не е опасно. Опасно е пренебрегването на този факт и воденето на живот, противоположен на здравно-хигиен-ните норми. Когато у даден човек се открият случайно или по-ради оплаквания първите признаци на хипертонична болест или атеросклероза, обикновено никой не намира нужния под-ход, за да научи този човек какво трябва да прави по-нататък. В такива случаи се дава препоръката „не обръщай внимание", „нищо няма". Действително в този ранен период нищо няма. Първите признаци говорят само за това, че поради редица причини нервната система на този човек е започнала да реагира на по-обременяващи жизнени ситуации с такъв тип реакция от страна на сърдечно-съдовата система. Този тип реакция трябва да бъде прекъснат, променен с всички възможни сред-ства. Трябва да се знае, че този ранен период е най-благо-приятният за преодоляване проявите на хипертоничната болест.
При развита вече хипертонична болест всичко казано важи с още по-голяма сила, защото тук целта е да се съхрани опти-малното равновесие на организма, работещ вече при по-друг режим на реакция и по-друго състояние на сърдечно-съдовата система. Това е единственият път за ограничаване и предпаз-ване от мозъчен инсулт. Както се вижда, това е наистина многостранен проблем с много лични и социални аспекти.
2. Лечение на самия инсулт. То трябва да се про-вежда в болнично заведение. Днес се разполага с добре разра-ботени лечебни комплекси за различните видове мозъчен ин-султ, включващи всестранни грижи не само за нервната си-стема, но и за всички органи и системи.
3. Продължителна системна и целесъобразна ре хабилитация на преживелите инсулта. Тя цели максимално възстановяване на засегнатите функции, преобучаване на заболелия в ежедневните битови и професионални навици, постигане на максимална самостоятелност в ежедневието. Тази рехабилитация се извършва в болнични, амбулаторни и санаториални условия под ръководството на квалифицирани медицински кадри. Едновременно с рехабили-тацията се прилагат и съответни медикаментозни средства, като приемането им трябва да става по лекарски указания, а не съгласно приятелски и доброжелателски намерения на некомпетентни лица н по аналогия с други болни.
