Мероприятия в овощната градина през март.

Март

Март е месецът на календарната пролет. Той е характерен с по-голяма продължителност на деня (11,57 h), по-продължително слънчево греене и голяма динамичност на атмосферните процеси. Времето през март е много променливо.
В сравнение с февруари средната месечна температура се повишава с 4-5 °С. За Северна България и високите полета тя е от 3 до 6 °С, за Черноморието и Южна България - от 5 до 8 °С, а за планините - между 0 и 6 °С.
Облачността намалява. Месечната сума на валежите за равнинните части на страната е между 30 и 50 1/m2, а за планините достига 90 1/m2.
Средният брой на дните за работа на открито е около 15,5.
През март в резултат на кратките или по-продължителни затопляния на времето фазата на принудителния покой се преустановява. На температурните промени най-бързо реагират лешникът, дрянът, бадемът, кайсията, прасковата и джанката, а сравнително по-бавно - орехът, кестенът, черешата, крушата, вишнята, сливата и ябълката.

Агротехнически мероприятия

а. В овощните разсадници


- Довършва се сеитбата на семенилищата и засаждането на подложките в питомника.
- Най-късно до края на първата десетдневка на месеца се засаждат маточниците (ако не е извършено през есента).
- Двегодишните маточни насаждения се режат на чеп - 3- 4 cm над почвата.
- Семеннлищата със семкови овощни видове, маточниците и питомниците втора година се торят с 10-12 кг/dka амониева селитра.

 

Присаждане на кози крак

Фиг. 33. Присаждане на «кози крак»

 

Присаждане на страничен зарез

Фиг. 34. Присаждане на страничен зарез

- Обработват се семеннлищата за натрошаване на почвената кора, унищожаваш на плевелите и заравяне на азотния тор.
- При необходимост се провежда прореждане на разсада. Растенията от семковите овощни видове се оста нит на 6-8 см, а от костилковите - на около 4 cm едно от друго.

 

Присаждано на копулация

Фиг. 35. Присаждано на копулация

При ненавременно прореждане процентът на стандартния подложков материал силно намалява.
- Преприсаждат се на калем неприхванатите подложки в питомниците, в практиката най-често се преприсажда на «кози крак» (фиг. 33)  «страничен зарез» (фиг. 34) или «копулация» (фиг. 35) и по-рядко на «седло» или «разцел».
За доброто техническо изпълнение на операциите по присаждането са необходими добре изострена лозарска ножица, ножче и трионче, както и материали за превързване п замазване на раните.

б. В овощните насаждения

- Продължава работата по резитбата за производство и подмладяване на семкомите и костилковите овощни видове.
- Продължава работата по формиране на коронките в младите овощни насаждения.
- Засаждат се нови овощни насаждения, като едновременно с това се провежда и първата резитба.
- Продължава попълването на местата на пропадналите дръвчета в младите насаждения.
- Извършва се първото подхранване с азотни минерални торове. В младите насаждения се торят само редовите ивици, а в старите - целите междуредия. Торът се разхвърля повърхностно и се заравя с плитка почвообработка (дискуване, фрезуване или култивиране).
Количеството необходими торове се определя според резултатите на листния анализ, извършен през предходната година. Ако липсват данни от листен анализ, тори се с 15-20 kg/dka амониева селитра.
- Осигуряват се пчелни семейства за опрашване на цветовете. Установено е, че при един полет всяка пчела може да посети около 70 цвята. Максимална опрашителна способност пчелите постигат в слънчеви и тихи дни с температура 20-22 °С, когато могат да се отдалечават от кошера до 3 km. Обикновено пчелите облитат цветовете, отдалечени не повече от 300 m от кошера, но при неблагоприятни метеорологични условия радиусът на полезни действие се свежда до 50-100 м.
Смята се, че оптимално насищане на овощното насаждение с пчели се постига, когато на 10 dka се осигурят 3-4 достатъчно силни пчелни семейства. Кошерите трябва да се транспортират до насаждението с появата на първите цветове. Най-целесъобразно е те да се разполагат от двете страни на реда. Определянето на местата за временни пчелини и продължителността на стоене в насажденията трябва да се съгласува със специалистите по растителна защита.
- Провеждат се мероприятия за защита на растенията от повратни мразове. Борбата се изразява в затопляне, задимяване и раздвижване на въздуха, дъждуване или напояване. Затоплянето на въздуха се постига чрез изгаряне на високоенергийни горнми материали, като мазут, нафта, природен газ, стари автомобилни гуми и др. Материалите се запалват един час преди спадането на температурата до критичната за растенията точка и огънят се поддържа един час след нагряване на слънцето.
За задимяване се използват специални димки или инертни материали, като слама, дървесни стърготини, клони, торф и др.
Те се нареждат на купчинки в редовете на 30_60 m един от друг и на 5-6 m в реда. За 1 dka са необходими около 100 kg горими материали, разпределени в 10 купчини.

 

Начин за подготовка на дървета за преприсаждане

Фиг. 36. Начин за подготовка на дървета за преприсаждане

При дъждуването се използва свойството на водата при замръзване да освобождава топлина (80 малки калории за 1 л вода), а чрез поливана на насажденията се увеличава топлопроводимостта и радиацията на почвата, в резултат на което темперетурата на въздуха се повишава с 2-3 °С.
Предвижданията за повратните мразове се правят от Управлението за хидрология и метеорология.
- Зачукване на мразобойни петна. Дърветата с мразобойни петна се лекуват, като отлепената от дървесината кора се поставя в плътен контакт с нея чрез зачукване с гвоздейчета. Надлъжните мразобойни пукнатини се намазват с овощарски мехлем.
- Напояване. При суха зима, когато почвите не са достатъчно влагозапасени, последвана от пролет с недостатъчно валежи, се налага насажденията да се полеят преди или по време на цъфтежа. Това се отразява благоприятно върху цъфтежа и плодообразуването, а едновременно с това се активизира и началният растеж на леторастите.
- Преприсаждане на възрастни дръвчета. Преприсаждат се дървета от малоценни сортове и диви овощни видове, а също и с цел да се осигурят добри опрашители на основния сорт в насаждението, ако са допуснати грешки при засаждането.
При преприсаждането скелетните клони се съкращават обикновено непосредствено над вторите скелетни разклонения, а водачът - малко над нивото на скелетните клони (фиг. 36)

 

Дърво след преприсаждане

Фиг. 37. Дърво след преприсаждане

По-дебелите скелетни разклонения се използват за преприсаждане, като се съкращават в зависимост от мястото на израстването им - по-ниско разположените се оставят по-дълги, а по-високо разположените - по-къси. За да се осигурят асимилати до развитието на листния апарат на присадниците в короната, оставят се някои клонки от обрастващата дървесина.
Много добри резултати се получават, когато се присажда на «кози крак». За привързване се използва рафия, а раните се покриват с овощарска замазка. За предпазване от отчесване при кацане на птици върху присаденото място се привързва извита пръчка, както е показано на фигура 37.


Овощарски замазки се приготвят най-често от смола, пчелен восък и мазнина (масло, мас или лой). В зависимост от съотношението между отделните съставки замазките биват твърди и меки. Твърдите съдържат 7 части смола, 1 част восък и 1 част мазнина, а меките - 4 части смола, 1 част восък и 1 част мазнина. Сместа се вари около 30 мин. на слаб огън с разбъркване. Излива се в съд със студена вода за охлаждане. Меката замазка се използва директно, а твърдата след предварително загряване на водна баня.

в. В касисови насаждения

- Краен срок за приключване с резитбата е първата десетдневка на месеца, и то в по-високите и хладнм райони.
- Продължава засажданото на съхранените касисови peзници във вкоренилището
- Извършва се подхранване с 10-12 kg/дка амониева селитра (ако не е направено през февруари) и плитка обработка.
- Обработват се миналогодишните вкоренилища.
- При засушаване се напоява.

г. В насаждения с други култури

- Семената от Кавказка хурма се засяват в питомник. В реда разстоянието е 5 cm при 80 cm между редовете» а дълбочината на засяването - 3-4сm.
- Събират се резници от смокиня, нар и облепиха.
- Засаждат се резницнте от смокиня, нар и облепиха на открито при вътрередово разстояние 10-15 cm и разстояние между редовете 80-100 cm. Почвата около резниците се отъпква добре, след което те се покриват на 1-2 cm над връхната пъпка. Непосредствено след засаждането обилно се напоява.
- Върху израсналите подложки от Кавказка хурма се присажда на калем райска ябълка.
- Продължава засаждането на незасадени през есента дръвчета от райска ябълка, облепиха, дафин, нар и др.
- Извършва се резитба за формиране на нара и за производство. При храстовидно отглеждане се оставят 3-4 стъбла, а при стъблено - 4-5 скелетни клони. Излишните леторасти, издънки и клонки, които сгъстяват короната, се премахват. Главната цел на резитбата е храстът да се поддържа в оптимални размери с максимално количество цветоносни клони, което се постига чрез умерено прореждане на короната. Отстраняват се преплитащите се клони, счупените и слабите клончета на разклоненията от четвърти до шести разряд.
- Отгребват се дафиновите растения с УНЛМ.
- През втората половина на март на открито в лехи иа разстояние 20x5 cm се засаждат лимоновите семена. Почвата трябва да бъде рохкава, обогатена с прегорял оборски тор.

Растителнозащитни мероприятия

а. В овощните разсадници

- Кореновата система на семеначетата и резниците за засаждане в маточниците и питомниците първа година се потопяват в каша от почва, 2 % разтвор от прахообразен хексахлоран и 1 % меден оксихлорид за борба с почвените вредители, кореновото гниене, бактериалния рак и др.
- Изрязват се заразените от брашнеста мана връхни части на клоновите ябълкови подложки, предназначени за засаждане в маточниците и питомниците първа година, а силно заразените се бракуват. Бракуват се и всички растения за засаждане, по корените на които има тумори от бактериален рак.
- Залагат се отровни примамки от сварени царевични или пшенични зърна, цинков фосфид (100 г на 1 kg зърно) и растително масло срещу поповото прасе в семеннлищата.
- В маточните насаждения за производство на ябълкови подложки се изрязват до основи заразените от брашнеста мана леторасти.
- В райони с калифорнийска щитоносна въшка преди разпукване на пъпките всички дръвчета се пръскат зимно с 1,5 % динитроортокрезолови препарати (динозол 50, нитрозан 50) или 3 % ЕМ 80.

б. В овощните насаждения

При климатичните условия на страната последният срок за провеждане на мероприятията от зимната борба с болестите и неприятелите по овощните растения е обикновено краят на март. През втората половина на месеца обаче настъпва време за провеждане и на някои пролетни растителнозащитни и агротехнически мероприятия, вследствие на което трудовото напрежение в овощарството нараства твърде много. За да се извършат навреме и едните, и другите, необходими са стегната организация и годена трудова дисциплина.
- През март се довършва (краен срок) ремонтът на машините.
- Доставят се препаратите, необходими за борба с болестите, неприятелите и плевелите през второто тримесечие.
- Поставят се рамки изолатори върху събраните материали през предната година от ябълковата и сливовата плодова оса и от черешовата муха във връзка с проследяване на развитието им.
- Върху дървета, нападнати силно от кръгломиниращия молец през предната година, се поставят стъблени кафези за установяване излитането на пеперудите от първото поколение и определяне момента за пръскане. Кръгломиниращият молец развива три поколения годишно, а в години с късна есен - и частично-четвърто, поради което от навременното и качествено провеждане на борбата с първото поколение зависи до голяма степен опазването на ябълковите насаждения от него.
- Със затопляне на времето опасността от зайци преминава, поради което материалите (хартия, полиетиленово платно и др.), с които са били обвити стъблата на младите овощни дръвчета през есента, се събират и изгарят. Със свалянето на полиетиленовото платно не трябва да се закъснява, защото при високи дневни температури то причинява повреди по младата кора на дръвчетата. Изгарянето на материалите пък е необходимо, защото в тях се намират много вредни насекоми и акари.
- Събират се 1000-2000 мумифицирани бадемови плода от дърветата или от падналите върху почвата (ако това не е извършено през ноември) и се поставят в кафези за проследяване началото на летежа, масовия летеж и края на летежа на бадемовия семеяд във връзка с определяне момента на първото пръскане срещу неприятеля.
- Установява се плътността на костилкоплодовата листна оса в черешовите и прасковените насаждения чрез почвени разкопки. Под 10 дървета се правят по две разкопки с размери 50/50/25 cm. Същите разкопки се използват за установяване и плътността на черешовата муха в черешовите насаждения, като изкопаната почва се пресява със сито.
- Преглеждат се клонки от 5-10 прасковени дървета, за да се установи плътността на прасковения клонков молец, който зимува в пъпките, основата на едногодишния прираст и мумифицираните плодове.
- За установяване плътността на ябълковия цветопрсбивач в края на месеца се извършва стръскване на 10 ябълкови дървета,, равномерно разпръснати в насаждението. Отначало дърветата се стръскват през ден, а след улавяне на първите бръмбари всеки ден. Ябълковият цветопробивач развива едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо главно под старата и напукана кора на ябълката и крушата и много малко под окапалите листа (фиг. 40). При затопляне на времето те напускат скривалищата си, хранят се известно време, след което снасят яйцата си. Този период е най-подходящ за борба с възрастното-насекомо.
- Ако при стръскването се установят повече от три бръмбара на дърво, пръска се е 0,15 % диптерекс 80 РП (вотексит 80 РП) или 0,15 % агрия 1050. Чрез това пръскане се унищожават и гъсениците на някои други неприятели по ябълката.
- Преди разтваряне и най-късно до набъбването на пъпките на прасковените дървета се извършва пръскане с 1 % бордолезов разтвор, 0,4 % купроцин или 1 % меден оксихлорид за борба с къдравостта, сачмянката и кафявото гниене (фиг. 41).

 

Ябълков цветопробивач

Фиг. 40. Ябълков цветопробивач:
1 - възрастно насекомо; 2 - ларва; 3 - какавида; 4 - повредени цветове

 

Къдравост по прасковата

Фиг. 41. Къдравост по прасковата

Причинителят на къдравостта по прасковата зимува като спори между люспите на пъпките и заразява листата в началото на тяхното развитие, вследствие на което те се нагърчват и издуват. Гъбата заразява и цветовете, плодовете и леторастите, но най-големи са повредите по листата. Развитието на болестта не може да се прогнозира, затова борбата срещу къдравостта трябва да се води всяка година.
- Със същите препарати се пръскат кайсиевите дървета срещу сачмянката (гъбна и бактериална) и кафявото гниене и бадемовите срещу церкоспорозата, сачмянката, оранжевите листни петна и струпясването, а ако се прибави инсектицид - и срещу листогризещите гъсеници и други неприятели.
- Цъфтежно пръскане на кайсиевите дървета с 0,25 % пероцин 75 Б или 0,3 % ортофалтан, или 0,1 % бенлейт (фундазол) срещу кафявото гниене (особено срещу ранното кафяво гниене) и други болести. Ранното кафяво гниене е най-опасната болест по кайсията. По степента на заразяване на леторастите от ранно кафяво гниене кайсията е на второ място след вишнята от костилковите овощни видове. За цъфтежно пръскане на кайсията не трябва да се използват медсъдържащи химични средства, защото причиняват повреди.
- Пръскане на стъблата и дебелите клони на ябълковите дървета, нападнати от ябълкова стъклена и кореста завивачка, с комбинация от 0,2 % тиодан и 0,1 % БИ 58.
- Влажността на почвата през март е достатъчна за дружно поникване на плевелните семена и благоприятна за действието на почвените хербициди, поради което внасянето им през този месец е винаги ефективно. Начинът за внасяне на хербицидите е описан в календара за февруари. Но ако след внасяне на хербицидите настъпи засушаване, извършва се дгждуване с поливна норма, не по-голяма от 30-35 л/м2, защото водата може да измие хербицидите в по-долните почвени пластове и да понижи ефекта им.
- Правят се наблюдения под микроскоп по метода на Холц (в началото на месеца през 2-3 дни, а по-късно всеки ден) върху узряването на аскоспорите на причинителя на струпясването по ябълката и крушата, червените листни петна на сливата, загиването на завързите по дюлята, оранжевите листни петна по бадема, цилиндроспориозата по черешата и други болести. Пръскането срещу струпясването се обявява веднага щом бъде установено пожълтяване на аскоспорите и изхвърлянето им след двучасово престояване във Блажна атмосфера в петриево блюдо.
- До края на март в повечето райони у нас се извършва зимно пръскане на овощните насаждения (ябълкови, крушови, сливови, дюлеви), ако не е направено през февруари. Март е най-подходящият период за зимно пръскане, защото след неколкомесечен неактивен живот подвижните стадии на насекомите и акарите (ларви, гъсеници, възрастни) напускат зимните си скривалища с чувствително понижена устойчивост спрямо пестицидите и могат да бъдат засегнати от изпръсканите разтвори. Освен това и действието на инсектицидите е по-силно при по-високите температури на въздуха през март.

в. В ягодовите насаждения

1 Събират се и се изгарят изсъхналите листа в ягодовите насаждения, за да се унищожат причинителите на белите и червените листни петна, на брашнестата мана и др.


г. В малиновите насаждения

- Изрязват се и се изгарят малиновите издънки, нападнати от малинов молец, дидимела, кониотириум, малинова галица, малинова стъкленка и др.

 

д. В касисовите насаждения


- Изрязват се, без да се оставят чепове, и се изгарят клонките, нападнати от стъкленка, антракноза и др.

Коментари за Мероприятия в овощната градина през март.

  1. 1.

    super efekt ima ot PRO4ETENiYA MATERiAL.

  2. 2.

    Lily iskam da popitam ot kade moga da si kupia semena za kavkazka kurkuma ili podlojka za raika iabalka

Подобни статии

Какво трябва да знае любителят  овощар за размножаването на овощните растения

Какво трябва да знае любителят овощар за размножаването на овощните растения

От какви части се състои присаденото дърво? Присаденото дърво се състои от две части: подложка й присадник (фиг. 1). Под ложката е растение...

Как се отглежда ябълката

Как се отглежда ябълката

В кои райони на страната може да се отглежда ябълката? Ябълката е разпространена повсеместно в нашата страна. Тя заема главно пор чията на ...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през януари.

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през януари.

Януари е типичен зимен месец. Средната месечна температура в Северна България и високите полета варира от 0° до -3 °С, по Черноморие...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през април

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през април

Април Средната месечна температура през април за повечето райони на страната е между 11 и 13 °С. Месечната сума на валежите в овощареки...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през май

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през май

Май През май се увеличава интензивността на слънчевото греене, повишават се средните денонощни температури и количеството на валежите.Средн...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

30.07.2010

Обновено
Обновено

30.07.2010

Прочетено
Прочетено

9184

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия