Как се размножава къпината?
Изправено растящите къпинови сортове се размножават чрез издънки и коренови резници, а по-рядко - чрез отводи (вж. №31 и 34). Размножаването чрез хоризонтални отводи е много скъпо и може да се използува само при някои сортове.
Пълзящите къпини се размножават чрез вкореняване на върховете на едногодишните леторасти (фиг. 235). През втората половина на юли и в началото на август върховете на леторастите се извиват и се поставят вертикално в почвата, като се заравят на 8-10 cm дълбочина. При засушаване е необходимо да се извърши поливане на вкоренените леторасти. При добри грижи покаралите растения стават готови за засаждане още през същата есен.
За любителски цели може да се отглеждат и растения, получени от семена на някои хубави сортове.
Фиг. 235. Вкореняване на връхната част на едногодишни къпинови леторасти
В кои райони и места може да се отглеждат къпинови растения?
Културните къпинови сортове изискват прохладни и защитени места. В нашата страна може да се намерят навсякъде такиви месторастения. Полупланинските и планинските райони с надморска височина около 1200 т са най-подходяща за отглеждане на къпината. Къпината е влаголюбив овощен вид и за нея трябва да се определят поливни места.
Върху какви почви може да се отглежда къпината?
Най-подходящи почви за отглеждане на къпината са дълбоките и богати наносни почви. Къпината може да вирее успешно и на черноземни почви, на които варовитият пласт е под 1,2-1,3 m от повърхността на почвата. Подпочвата трябва да бъде пропусклива. Много тежките глинести почви са неподходящи за отглеждане на къпината.
Кои къпинови сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?
Бойсен (фиг. 236). Плодовете са много едри и продълговати- около 6 g, почти черни, гланцирани и покрити с фин налеп. Плодовото месо е много нежно, сочно, с много приятен сладък вкус и слаба киселина. Плодовете узряват към средата на юли. Беритбата им продължава около един месец. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Растенията са пълзящи, издънките са мощни, гъсто отрънени и много родовити. Цъфтежът им е в края на май. Сортът е устойчив на суша, но е чувствителен на ниски температури.
Иънг. Плодовете са много едри, почти еднакви с плодовете на Бойсен -около 6 g, черни, гланцирани и покрити със слабо забележими власинки. Плодовото месо е меко, плътно, нежно, сочно, възкисело, с много добър вкус. Плодовете узряват в началото на юли - около 10 дни преди плодовете на Бойсен. Зреенето им продължава също около един месец. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Растенията са пълзящи, силно растящи, много родовити. Цъфтежът им е късен и продължителен. Сортът е устойчив на суша, но е чувствителен на ниски зимни температури.
Фиг. 236. Бойсен
Фиг. 237. Смутстем
Смутстем (фиг. 237). Плодовете са едри, кехлибареночерни, тъпо конусовидни и слабо удължени. Плодовото месо е червено, плътно, сладко-кисело. Плодовете узряват през първата половина на септември. Зреенето им продължава до края на октомври. Растенията са силно растящи с дебели, полустелещи се стъбла. Плодовете се използуват за компоти, сокове и за замразяване.
Теодор Раймерс. Плодовете са средно едри, черни и гланцирани. Плодовото месо е червено, сочно, ароматично, сладко, възкисело и с много добри вкусови качества. Плодовете узряват в началото на юли. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Растенията са силно растящи и много родовити. Понасят добре продължителни засушавания. Сортът е чувствителен на болестта ръжда.
Торнфрий. Плодовете са средно едри, черни, гланцирани, заоблени, тъпоконусовидни. Не се откъсват лесно. Плодовото месо е плътно, червено, възкисело и малко тръпчива. Плодовете започват да зреят в края на юли. Зреенето продължава около 50 дни. Растенията са силно растящи. Издънките са средно дебели и нямат бодли (шипчета). Сортът е самоплоден. Плодовете са подходящи предимно за компоти, сокове и замразяване.
На какви разстояния трябва да се засаждат къпиновите растения?
Къпиновите растения трябва да се засаждат на 2-2,5 m между редовете и на 1,20-1,40 м. между растенията в реда. По-малките разстояния са за по-бедните почви.
Какви са изискванията на къпината към обработката на почвата?
Почвената повърхност в междуредията на къпините трябва да се поддържа чиста от плевели и в разрохкано състояние от ранна пролет до края на август. Основната обработка се състои в есенна оран, която се извършва през октомври на дълбочина 15-18 см. в средата на междуредията и 10-12 см. до защитната зона. През пролетта до узряването на плодовете се извършват още 2-3 разрохквания, но на по-малка дълбочина-8-10 см. в средата на междуредията на 6-7 cм близо до защитната зона. При силно уплътняване на подорния пласт след беритбата се извършва плитко изораване, а след него и култивиране. През септември се преустановяват обработките, за- да спре растежът на издънките и да се осигури доузряването им. Почвата в защитната зона и в редовете се обработва с мотика на 4-5 cм дълбочина.
Какви са изискванията на къпината към напояване?
Къпината има нужда от напояване, когато годишната сума на валежите е по-малка от 600-700 л/м2. При силно засушаване плодовете остават дребни, а една част от тях засъхват и опадат, преди да са узрели.
Поливането на къпината се извършва по бразди, както при малината (вж. № 648). От началото на вегетацията до приключване на беритбата трябва да се извършат 2-3 поливки, а след беритбата при продължително засушаване - още една поливка.
Кога и как се извършва резитбата на къпиновите храсти?
Къпината образува много издънки, които отнемат по-голяма та част от водата и хранителните вещества и пречат на осветлението на храстите. Затова къпиновите храсти се нуждаят от резитба. Засадената къпинова издънка се реже на 25-30 cм. През следващите години на всеки къпинов храст се оставят по 3-4 нови издънки при изправено растящите (фиг. 238) и 5-8 при пълзящите сортове. За получаване на качествени плодове разклоненията се съкращават на 25-30 cм, а когато плодните пъпки са много-на 12-15 cм.
След беритбата старите стъбла се изрязват, а новите издънки се привързват.
Фиг. 238. Резитба на праворастящи къпинови растения:
1-растения преди резитбата; 2- същите растения след резитбата
Фиг. 239. Привързване на пълзящи къпинови растения на телена конструкция
За пълзящите къпинови сортове се правят телени конструкции или конструкции от дървен материал (фиг. 239).
Кога и как се торят къпиновите растения?
Времето на торене, начинът и дозите на торовете са същите както при торене на малиновите растения (вж. № 205, табл. 5, № 210).
От кои болести и неприятели се напада къпината и как се води борбата с тях?
По къпината са констатирани същите болести и неприятели, които нападат и малината. Болестите и неприятелите по къпината обаче нямат икономическо значение
защото къпината не се отглежда върху големи площи, а само като любителско растение. По същата причина не се прилагат и мероприятия за борба с болестите и неприятелите по къпината. При нужда овощарите може да прилагат мероприятията, посочени при малината.
Кога и как се извършва беритбата на къпиновите плодове?
При беритбата на къпиновите плодове трябва да се спазват изискванията за беритбата на ягоди и малини. При къпината броят на беритбите е от 10 до 12, понеже периодът на зреене продължава 25-30 дни.
