Гимнастика при остеохондроза и радикулит

Досега ние говорихме за жени, които са, общо взето, здрави - та нали сама по себе си старостта още не е заболяване... Но поняко­га става така, че неразположенията, свързани с напредване на възрастта, постепенно се превръщат в заплаха за здравето. При някои тези неприятности започват дори в сравнително млада възраст. Едни ги мъчи хипертония, други стенокардия, трети се оплакват от радикулит, остеохондроза... Тук входът за физкултурата не е ли забранен? Напротив! Само че медицинският контрол става по-строг, а комплексите упражнения по-индивидуални. Защото това, което е полезно за хипертоника, може да бъде вредно за болния от стенокардия. Това, което помага при остеохондроза, не е подходящо за страдащия от затлъстяване... И колкото по-сериозна е причината, довела човека в кабинета по лечебна физкултура или в специалната оздравителна група, толкова по-важно е той да се занимава системно и ритмично, без да прави отстъпки на леността и без да се мъчи да си намери оправдания.

Тук искаме да поговорим за някои доста разпространени заболявания, които съпровождат напредналата възраст (но понякога настъпват и по-рано), и за това как да се борим с тях с помощта на физкултурата.

Остеохондроза

- Остра шийна остеохондроза - казва лекарят, като попълва листчето в картона.

Хора, които на пръв поглед имат различни оплаквания, все по-често чуват тази диагноза. Едни се измъчват от постоянни, трудно поносими болки в главата. Друг не може да си обърне главата встрани. Трети не успява да се наведе, боли го кръстът, краката не го слушат, а той е убеден, че за всичко е виновен хроничният радикулит.

Остеохондрозата се дължи на изменения на гръбначния стълб, по-точно в междупрешленните дискове.. Ако е поразен шийният дял, говорим за шийна остеохондроза. А има и гръдна, и поясна.

Причините за това заболяване са различни. Най-често това е травма, понякога съвсем стара, от детските години. Или хронич­но инфекциозно заболяване, преди всичко ревматизъм. Има и случаи, когато заболяването възниква в резултат на продължи­телна неподвижност или еднообразна работна поза.

На пръв поглед изглежда, че не е чак толкова трудно да прека­раш работния ден, без да станеш от стола, навела глава над бюрото. Е, малко ти е поотекла шията, голяма работа! Но дните се изнизват един след друг, отминават годините и изведнъж точ­но в най-неподходящия момент - когато си на гости, на улицата, на кино - те пронизва остра болка в главата, в шията. А след то­ва болката започва да напомня за себе си непрекъснато, като се засилва при всяко движение и се съпровожда от неприятно хрущене в ставите.

Дългогодишната работа в оздравителните групи при Централ­ния стадион в Киев показва, че най-доброто лекарство за стра­дащите от остеохондроза са редовните физически упражнения.

Съветваме ви да не пропускате производствената гимнастика, която се провежда в предприятията, учрежденията. Комплексите са съобразени с характера на труда и насочеността на упражнения­та е различна. Например за работниците, чийто труд е свързан с навеждане на главата (а точно това способства за възникването на остеохондроза), се предлагат упражнения, кои­то въвличат в активно движение гръбначния стълб, шията.

Дума да няма, профилактиката е хубаво нещо. Но ако все пак болестта се е развила, само производствената гимнастика едва ли ще помогне. Ще се наложи редовно да се изпълняват специални комплекси от физически упражнения, да се плува, да се правят масажи (ако разбира се, лекарят позволи).

Предлагаме ви комплекс от упражнения, които ви препоръч­ваме да изпълнявате вкъщи, вместо утринна гимнастика. Желателно е това да става ежедневно и дори по 2 пъти на ден - естествено в добре проветрена стая на чист въздух. Упражнения­та могат да се правят и вечер около 2 часа преди лягане.

1. Ходене на място с високо повдигане на коленете и широки махови движения с ръцете - 30 - 40 секунди. Свободно дишане.
2. Кръстосано ходене - 25 - 30 секунди. Единият крак енергично се поставя пред другия. Тялото се завърта вляво и вдясно в зависи­мост от движенията на краката. Може да се ходи на място, но по-добре е из стаята. Свободно дишане.
3. И. п. стоеж, ръцете на хълбоците: бавно повдигане на ръце­те отстрани до горе (вдишване); снемане на ръцете до и. п. (из­дишване) . Дозировка 8-10 пъти.
4. И. п. разкрачен стоеж: повдигане на ръцете горе (вдиш­ване); наклон встрани (издишване). Дозировка по 5 пъти на вся­ка страна.
5. И. п. стоеж, ръцете встрани: повдигнете левия крак, свийте го в коляното и плеснете с длани под него (издишване); върнете крака в и. п., ръцете встрани (вдишване). Дозировка по 5 пъти с всеки крак.
6. И. п. стоеж с лице към облегалката на стола, ръцете опрени до него, леко свити в лактите: с извивка в кръста изнесете единия крак назад, като го хлъзгате по земята; приклекнете на другия крак, наклон назад (издишване); върнете се в и. п. (вдишване).
7. И. п. седеж на стол или на пода: наклон със стремеж да докоснете пръстите на краката (издишване); върнете се в и. п. (вдишване). Дозировка 6 - 8 пъти.
8. „Котешки движения". И. п. колянна опора, главата повдиг­ната: наведете главата към гърдите (без да свивате ръцете), старайте се да извиете кръста си на дъга (особено в талията). След това се извивайте и опъвайте на дъга бавно, като се старае­те да въвлечете в движението целия гръбначен стълб. Свободно дишане. Дозировка 10 - 12 пъти.
9. И. п. същото: седнете на петите; придвижете тялото, сякаш се опитвате да изпълзите между ръцете си напред. Ръцете не се движат. Дозировка 10-12 пъти. След завършване на упражнението се изправете и вдигнете главата.
10. И. п. тилен лег, ръцете встранихвийте краката в коленете и ги отведете вляво (издишване); върнете се в и. п. (вдишване); противоравно. Бавен темп. Дозировка 6 - 8 пъти.
11. И. п. десен страничен лег, дясната ръка под главата, лявата на хълбока: свийте левия крак и едновременно наведете главата напред. Изпълнете и противоравно. Свободно дишане. Дозиров­ка 20 - 30 секунди.
12. Ходене на място или из стаята c високо повдигане на коле­нете, ръцете на хълбоците - 30 - 40 секунди. Свободно дишане.
13. Ходене с последователни напади на левия и десния крак - 30 - 35 секунди. Ръцете се движат както при обикновеното ходене. Свободно дишане.
14. И. п. стоеж: повдигнете се на пръсти, повдигнете гла вата и ръцете горе (вдишване); снемете ръцете долу - встрани (издиш­ване). Дозировка 8 - 10 пъти.
15. Ходене на място или из стаята с високо повдигане на коле­нете - 3 - 5 мин.

Радикулит

Жената бърза след работа да се прибере вкъщи! Както винаги се отбива в един магазин, във втори. Нещо май пак я понаболява гърбът. Нищо, ще поболи, пък ще премине. Не й е за пръв път.

Най-сетне вкъщи! От стаята изскача синчето й хвърля се на шията й. И изведнъж... остра болка пронизва цялото й тяло. Не си спомня как е свалила детето на пода, как се е добрала до лег­лото.

Пристигналият през следващия ден участъков лекар клати гла­ва: радикулит. Интересува се дали по-рано е имала пристъ­пи. Май че не. Е, от време на време е имала по малко болки в гър­ба. Когато е вдигала нещо тежко, при пране, когато е слагала тежка тенджера на печката... През пролетта, когато мила стъкла­та, за пръв път я заболяло, половин ден се държала за кръста. А иначе не, не е имала пристъпи.

Дните се изнизват един след друг, постепенно започва да става от леглото. Но всяка стъпка е мъчителна. Струва й се, че ако има възможност, така и би си лежала по цял ден, без да мръдне. То да беше само гърбът! Но ето че и главата започва да я боли, не може да мигне по цели нощи. Станала е раздразнителна, в очите й току блеснат сълзи...

Раликулитът е едно от най-разпространените заболявания на нервната система и от него страда целият организъм. Причини­те, които го предизвикват, са различни. Преохлаждане на организма, постоянно пребиваване във влажно и студено помещение, резки промени в температурата на въздуха, течения, трав­ми. Често той е усложнение след ревматизъм, грип, ангина.

Какво предизвиква болката? От гръбначния мозък се разкло­няват нервни коренчета. Именно тяхното възпаление се нарича радикулит. Той може да възникне в коя да е част на гръбначния мозък. Обаче шийните и гръбните нервни коренчета рядко се поразяват, докато долните поясни и горните кръстцови, влиза­щи в състава на седалищния нерв, заболяват по-често - точно това състояние се нарича поясно-кръстцов радикулит.

По правило лекарите назначават при радикулит всевъзможни лекарства и процедури. И на нашата болна след серия инжек­ции, когато вече можеше да се движи, й назначиха електро-процедури. Струваше й се, че електроимпулсите притискат, мач­кат мускулите й, бодат ги като с игли, горят ги като огън. Болка­та бавно, твърде бавно предаваше позициите си. Дори когато след месец тръгна на работа, ходеше внимателно, боейки се от резките движения. По навик се отбиваше в магазина, но си излизаше с полупразна чанта - по-добре е да се върне още вед­нъж. Радикулитът може да се хронифицира. Дори най-съвре­менните методи не винаги ликвидират докрай заболяването.

Радикален начин за лечение и профилактика на радикулита е движението. Да, именно движението, от което така се плашат болните. Комплексите от специални упражнения увеличават прилива на кръв към болните мускули. Усилената мускулна дей­ност активизира общата обмяна на веществата и способства за извеждането от организма на излишните соли (а „помощник" на радикулита е отлагането на соли в гръбначния стълб). И така какво трябва да правим?

Преди всичко да включим в дневния режим утринна гимнас­тика, разходки на чист въздух и занимания със спорт спо­ред индивидуалните възможности - бадминтон, плуване, ски. След утринната гимнастика - задължителните водни процеду­ри. Те способстват за укрепване на нервната система, закаля­ват организма. През първите дни се обтривайте с навлажнена кърпа до кръста, а след 2-3 седмици можете да обтривате цяло­то тяло. Отначало с топла вода, като постепенно понижите температурата й до стайната. Ръцете, гърлите и коремът се обтриват с кръгообразни движения, гърбът - като се прехвърли кърпата през рамо, краката - отдолу нагоре.

След утринната гимнастика и закуската е много полезно да отидете пеш на работа, като се движите в бърз темп - ако не це­лия път, поне част от него извървете пеш. Полезно е и връщането пеш.

Ако не ви стига воля да се занимавате системно с физкултура, запишете се в оздравителна група или в група за общофизическа подготовка. Там ваш наставник и помощник ще стане опитен методист.

Утринната гимнастика и общоукрепващите процедури пред­ставляват само част от комплекса, чиято цел е да възстанови трудоспособността на болния и да предотврати настъпването на рецидиви. Необходима ви е лечебната физкултура. Тя е достъп­на за всекиго и с нея можете да се занимавате и при домашни условия. Ще мине време и вие ще почувствате как постепенно движенията ви стават все по-съгласувани, как изчезват болките, повишава се работоспособността.

Предлагаме ви комплекс от лечебна физкултура (такива комплекси има много). По-добре е да се занимавате сутрин, след ставане от сън. Тогава заниманието сякаш принася двойна полза - служи като профилактика против радикулита и едновременно изпълнява ролята на утринна гимнастика.

Ако не се чувствате разположена, отново са се появили бол­ки, занимавайте е по 3 пъти на ден - сутрин, на обяд и привечер - но не по-късно от 1 час преди лягане.

Занимавайте се с лек тренировъчен екип, за да не охлаждате мускулите си. В никакъв случай не бива да стоите на течение по време на изпълнение на упражненията.

1. Ходене из стаята или на място с широки махови движения на ръцете - 30 - 40 секунди. Свободно дишане.
2. И. п. стоеж, ръцете напред, дланите събрани: повдигнете ръцете горе, наклон назад (вдишване); върнете се в и. п. (издиш­ване). Дозировка 8-10 пъти.
3. И. п. разкрачен стоеж, ръцете на хълбоците: ляв наклон, като свивате десния крак в коляното (издишване); върнете се в и. и. (вдишване); противоравно. Дозировка 5 пъти.
4. И. п. разкрачен стоеж: наклон към левия крак (издишване); връщане ви. п. (вдишване); противоравно. Дозировка 5 пъти.
5. И. п. разкрачен стоеж: клек, ръцете напред (издишване); връщане в и. п., ръцете долу (вдишване). Дозировка 8-12 пъти.
6. И. п. тилен лег: повдигнете едновременно лявата ръка и ле­вия крак (издишване); връщане в и. п. (вдишване); противоравно. Дозировка 6 - 7 пъти.
7. И. п. тилен лег, ръцете на хълбоците: свийте краката в коле­нете и ги отведете вляво,като се стараете да не местите раменете (издишване); върнете се в и. п. (вдишване); противоравно. До­зировка 6 - 7 пъти.
8. И. п. колянна опора: повдигнете левия крак обтегнат назад, извийте гърба в дъга (издишване); снемете крака (вдишване); противоравно. Дозировка 5-6 пъти.
9. И. п. стоеж с лице към стола, десният крак обтегнат, поста­вен на седалката, ръцете на хълбоците: свийте десния крак (из­дишване); обтегнете го (вдишване) (вж. фиг. 35, 36). Изпълнете и противоравно. Дозировка по 5 пъти.
10. И. п. равновесен опорен седеж на края на стола; ножични движения с обтегнати крака (фиг. 37, 38). Свободно и ритмично дишане. Дозировка по 8 - 10 движения.
11. И. п. клек с гръб към облегалката на стола, ръцете хванати за стола: изправете се в стоеж, като си помагате с ръцете (вдиш­ване); върнете се в и. п., като се опирате на ръцете (издишване) (фиг. 39, 40). Бавно и ритмично дишане. Дозировка 8-10 пъти.
12. И. п. десен страничен разкрачен стоеж до стола, дясната ръка хваната за облегалката: наклон, допиране на пода с пръсти­те на лявата ръка (издишване); връщане в и. п. (вдишване) (фиг. 41, 42). Изпълнете и противоравно. Дозировка по 6 пъти на вся­ка страна.
13. Меко ходене - краката плавно се претъркулват от пръсти на пети и след това се опират на цяло стъпало. Ръцете се движат едновременно - едната напред - горе, а другата назад. Свободно дишане. Дозировка 40 - 50 секунди.

В заключение ви съветваме да не допускате типичната грешка - щом само позатихнат болките, край на гимнастиката. Като се лишите от физическите упражнения и свързаните с тях натовар­вания, вие отново ще отворите вратата на радикулита.

Защо движението лекува?

Представяме си лицето на скептично настроената читателка и откъсващия се от устните и въпрос: „Не преувеличавате ли лечебните възможности на физкултурата?" Каква е тази вълшеб­на пръчица, с която само като махнеш, се лекуват всички болес­ти на света и която връща здравето на болните и младостта на старите?

Как става така, че болният, лекуван от лекаря с толкова лекар­ства, с физиотерапия и психотерапия, е оздравял едва след фи­зическите упражнения?

Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси. Ще започнем с това, че физкултурата никога не е заменяла медицината и не е би­ла неин противник. От самото зараждане на медицината като наука, поставила си за цел да лекува и предпазва от болести, фи­зическите упражнения са били пропагандирани от лекарите.

Прочутият лекар на древността Гален обичал да казва, че той „хиляди пъти е връщал здравето на болните с помощта на фи­зическите упражнения".

А известният педагог психолог К. Д. Ушински още от миналия век пише:"... трудно е да се видят пределите на възможността за влияние на гимнастиката не само за укрепване на тялото и разви­тието на едни или други органи, но и за предпазването от болес­ти и дори за лекуването им. Ние мислим, че не е далеч времето, когато гимнастиката ще се окаже могъщо медицинско средство дори при лечението на дълбоките вътрешни болести".

Точно това пророчество се сбъдва. В СССР е създадена нова­та наука спортна медицина, основоположници на която са В. В. Гориневски, С. П .Летунов, Р. Е. Мотилянска. За отделянето на лечебната физкултура в самостоятелна научна дисциплина голя­ма е заслугата на И. М.Саркизов-Серазини и В. Н. Мошков. Тези учени заедно с други специалисти разработват методиката за прилагането на физкултурата при лечението на много болести.

Днес с лечебна физкултура се лекуват болни от неврози, със сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателните органи, като се стигне до такова тежко страдание като инфаркт на миокарда. Е, разбира се, особено голяма роля играе физ­културата при борба с нарушенията във функциите на опорно-двигателния апарат.

Какво става в организма на човека, когато някой телесен участък е засегнат от заболяване? Отначало мозъкът чрез „куратора" на тъканта или органа (И. П. Павлов е доказал, че всеки мускул има свое „представителство" в мозъка) се опитва да въздейства на органа, където са настъпили болестните проме­ни. Ако „представителят" не се справя с възложените му задачи, другите клетки от кората на главния мозък се нагърбват с него­вите функции: осигуряват организма със „суровини" за работа, хранителни вещества, в това число кислород, регулират взаимоотношенията между здравите и болните участъци на тъканите, и то така, че първите да помогнат на вторите да се справят с болестния процес, своевременно да отстранят вредните вещества, по-специално въглената киселина.

Накратко, главният координатор на дейността на организма е кората на главния мозък - при възникване на огнище на заболя­ване тя организира против него всички защитни сили на организма. Умело пресметнатото действие ускорява, активизира мобилизацията, като оказва в този решителен момент безценна помощ.

Ако някой човек го боли например лявата ръка, упражнения­та с дясната, здравата ръка способстват за по-бързото възстановяване на нарушените функции. На този принцип се основава лечението на човек, получил травма. На счупеното бед­ро слага гипс и заставят болния да прави специална гимнастика със здравия крак, която значително ускорява оздравяването.

Например да разгледаме от тези позиции упражненията, кои­то ви предложихме да изпълнявате при радикулита. Та ние не казваме, че натоварването трябва да падне преди всичко върху болестно променените мускули. Предвижда се натоварване на много групи мускули, преди всичко на тези, които са съседни на заболелите, за да бъдат възстановени по-бързо излезлите от нор­малното състояние.

Надяваме се, че отговорихме на нашите скептици? Разбира се, физкултурата не е вълшебна пръчица. Главната й задача е да въздейства на организма като цяло, да го мобилизира, да разбуди собствените му защитни сили. В това отношение човечеството не е намерило по-добро средство, пък и едва ли ще открие някога. Много бихме искали вие, драги читателю, да повяр­вате в него твърдо и завинаги.