Багрене с природни багрила

Природните багрила биват от растителен и животински про-изход. Растителните багрила се съдържат в корените, кората, дър-весината, листата, плодовете и цветовете на различни растения. Извлечени чрез изваряване с вода, кисели или алкални разтвори, тези багрила са способни да оцветяват различни видове текстилни влакна, кожи, дървесина, хранителни продукти и др. Много от тях са отличават с изключителната си трайност към действието на слънчевата светлина и към пране, поради което и днес не са загубили значението си в редица производства, каквито са на-пример килимарството, хранителната промишленост, парфюме-рийното производство, кожарството и др.
Повечето от природните багрила багрят текстилните прежди и тъкани с помощта на т.нар. „стипцовки" или „закрепители" на багрилото. Това са разтвори на метални соли, най-вече стипца, син камък и др. Има обаче и природни багрила, които багрят па-мучните тъкани направо (директно). Без стипцовка преждите придобиват в повечето случаи бежов или светло-кафяв цвят.
Багренето на текстилните изделия - прежди и тъкани, с при-родни багрила се извършва в следния ред:

 

1. Извличане (екстрахиране) на багрилото

Растителните су-ровини - кори, корени, дървесина, листа, цветове, семена, плодове или цялото растение, се надробяват или се нарязват ситно, заливат се и се държат накиснати 30 - 40 мин. в топла мека, омекотена или дъждовна вода (1-2л вода на 100г материал). След това се варят на слаб огън в продължение на 1-1,5 часа в здрав емайлиран съд (без ръжда и налепи). Ако водата е твърда, багрилото може да се отдели и да падне на дъното на съда във вид на утайка. Ето защо най-добре е да се използва дъждовна или снежна вода. За по-пълно извличане на багрилото на всеки литър вода се прибавя по 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. Отварата се оставя да изстине, след което течността с извлеченото багрило се отлива или се прецежда през рехава тъкан, а остатъкът от растението се залива още веднъж с 1л вода и се вари 1 ч. Двата разтвора се смесват и се употребяват за багрене. За извличане на багри-лото могат да се използват както пресни, така и изсушени растения. При багрене с извлек от пресни растения се получават по-ярки и по-силни тонове. Растенията трябва да са сушат на сянка, за да се запази естественият им цвят.

2. Предварителна подготовка на материала за багрене

Предназначените за багрене с природни багрила материали се подлагат на предварителна подготовка съгласно следните рецепти:
за памучните и ленените - рецепти № 186 - 189; за вълнените - рецепти 198 - 200, за копринените - 207 - 208 и за синтетичните - 214.
За да се получи равномерно оцветяване на преждата, тя може да се подготви предварително и по следния по-прост начин:
Преждата се намотава на гранчета по около 100-150 г. За изпирането на 1 кг прежда е необходим около 1 калъп сапун за пране, който се настъргва и се разтваря в малко гореща вода. Полученият разтвор се излива в 20-50 л топла дъждовна или снежна вода (или омекотена вода) и се разбива на пяна. Преждата се изпира в част от този разтвор, като често се преобръща, без да се извива или трие, за да се избегне степването й. Сапуненият разтвор се сменя 2-3 пъти. За да не потъмнее преждата, водата не трябва да е много гореща.
Вълнените прежди със сив оттенък преди багрене трябва да се избелят, ако искаме да се получи желаният чист цвят. За да се избелят гранчетата прежда се изваряват в продължение на 20-30 мин. в разтвор от детски сапун иди като към сапунения разтвор се прибави за всеки литър течност по 2-3 г сода за пране. При изваряването трябва да се следи преждата да е покрита напълно с вода. След като се изпере, тя се изплаква най-напред с топла, а след това и с хладка вода до пълното отстраняване на сапуна.

3. Стипцоване

Стипцоването на текстилните материали, предназначени за багрене, се състои в напояването им с разтвор на
съответния закрепител (стипцовка) - най-често обикновена стипца, меден сулфат (син камък), железен сулфат (зелен камък), калиев бихромат, никелов сулфат, никелов ацетат, алуминиев сулфат и др.
При употребата на различни стипцовки едно и също растително багрило дава различни оцветявания. За по-светли тонове като закрепител се употребява стипца, а за по-тъмни тонове - син камък, зелен камък, калиев бихромат или танин (счукани дъбови шикалки). В някои случаи като стипцовка могат да се използват и готварска сол, оцет, пепел от брезови дърва, разсол от кисело зеле (зелев сок) и др.

Известни се три начина за стипцоване.

Най-разпространен и най-удобен е този начин, при който стипцоването и багренето се извършват едновременно. За 1 кг прежда са необходими: 40г обикновена стипца (купува се от аптеките) или 10г
син камък, или 5г зелен камък (в зависимост от това, какъв цвят желаем да получим). Стипцовката се разтваря в 2-3л топла мека или дъждовна вода, разбърква се и се налива в 20-22л също такава вода, в която е извлечено багрилото от 1кг от багрещото растение. В така приготвената багрилна баня се поставя предварително умокрената в мека вода прежда или тъкан, които до завирането ла разтвора трябва от време на време да се преобръщат. Банята се загрява на слаб огън и багренето продължава около 1 ч.
Обагреният материал се оставя да се изцеди свободно, изплаква се и се суши на топло.
Другият начин се състои в предварително стипцоване на материала, което ее извършва по следния начин (за 1 кг прежда):
В здрав емайлиран съд (тенджера) се наливат 12-15 л дъждовна, снежна или омекотена вода и към нея се прибавят:
за светли тонове: стипца - 15-20г, или син камък - 3-5г, или зелен камък - 1-2 г;
за средни тонове: стипца - 20-30 г, или син камък 5-8 г, или зелен камък - 2-3 г;
аа тъмни тонове: стипца - 30-40 г, или син камък - 8-10 г, или зелен камък - 3-5 г.

Разтворът се загрява до 25-30°С ив него се потапя предва-рително умокрената с вода прежда. Температурата се повишава до 85-90°С и преждата се вари в продължение на 50-60 мин. при често преобръщане. Обработеният (стипцованият) материал се изцежда, без да се изплаква и извива, и се потапя в студена отвара от багрилото, която се загрява бавно на слаб огън, докато температурата й се повиши до около 90°С и в това състояние се поддържа 50-60 мин. Обагреният материал се изплаква най-напред с топла, а след това с хладка вода, оставя се да се отцеди, без да се извива, и се суши в топло помещение.
Третият начин е стипцоване след предварителното обагряне. Преждата се умокря старателно с мека хладка вода и се поставя в багрилната баня, като се вари около 1 ч. Изважда се от банята, в която се прибавя при бъркане разтворената в малко вода стипцовка, общият разтвор се прецежда, преждата наново се потапя в него и се вари около 30 мин. Обагрената прежда се оставя да престои в багрилната баня докато тя изстине напълно. След това се изважда и се изплаква с топла вода, в която се прибавя малко оцет (1 супена лъжица оцет на 10 литра вода). Това може да се приложи и при горните два начина на багрене.
Обагрената прежда се оставя да се отцеди и се суши надяната на дървена точилка в топло помещение, тъй като на студено се вкоравява.
Оттенъкът на цвета при различните начини на стипцоване на преждите е различен. При предварителната стипцовка той е по-тъмен и интензивен.

Рецепта № 219. Багрене с листа от бреза в ярко-жълт цвят
100 г прежда се варят около 30 мин. в разтвор от 4-5г обикновена стипца в 2л дъждовна вода. Багрилната баня се приготвя 500г прясно набрани листа от бреза, които се варят в 3-4л дъждовна или омекотена вода около 1 час. (Сухите листа от бреза предварително се киснат 24 ч в мека топла вода и след това се варят 3-4 часа). Отварата от листата се прецежда през марля или гъсто сито и в нея стипцованата прежда се багри, като се вари около 60 мин. Изплаква се с топла вода, а после със студена, отцежда се и се суши в топло помещение.

Рецепта № 220. Багрене с шишарки от ела в бежов цвят
1500г зелени или зрели елови шишарки се надробяват на ситно и се варят в 3л дъждовна или мека вода 3-4 часа. Получената отвара се прецежда и в нея се разтварят при бъркане 4-5г обикновена стипца. 100г прежда се умокрят и се потапят в багрилната баня, където се варят около 40-50 мин. За да се получи по-тъмен оттенък, в банята се прибавят 2-3г син камък, разтворени в половин чаша хладка вода, и преждата се багри още 30 мин. при кипене.

Рецепта № 221. Багрене с люспи от стар кромид лук
а. В оранжев цвят. 400г сухи люспи от стар кромид лук се накисват в продължение на 6-7ч в 3л дъждовна или омекотена вода, след което, без водата да се прецежда, преждата се багри в нея 2ч при врене.
б. В тъмножълт цвят. 4-5г обикновена стипца се разтварят в 1л дъждовна или омекотена вода и в получения разтвор се варят 100г прежда на слаб огън около 20-30 мин. Отделно се варят 800г сухи люспи от стар кромид лук в дъждовна вода 2-3 часа, отварата се прецежда и в нея преждата се вари около 1 час.

По-важни багрилни растения

Вид растение

Кога се събира

Вид на стипцовката

Цвят

1

2

3

4

Бреза, листа

първата половина на лятото

предварителна със стипца

Ярко-жълт

следваща с калиев бихромат

Зелено-кафяв

Липа, опадали листа

есен

предварителна със син камък

жълт

Клен, опадали листа

есен

предварителна със зелен камък

Пурпурно-червен

Трепетлика, опадали листа

есен

предварителна със син камък

кафяв

следваща с калиев бихромат

зелен

едновременна със зелен камък

сив

Елха, шишарки

пролет, преди да се появят листата

едновременна със син камък

кафяв

последваща със зелен камък

черен

Ела, листа

млади шишарки стари шишарки

пролет

пролет

пролет

едновременна със син камък

зелен

едновременна със стип­ца

бежов, кафяв

едновременна със стип­ца

жълт

Дива ябълка (киселица), опадали листа

есен

едновременна със син камък

жълт с кафеникав оттенък

предварителна със стипца

Тъмно-червен

Дива ябълка

(киселица), опа дали листа и риган (суха билка)

есен

лято

следваща с  калиев бихромат

Тъмно-малинов

Дива череша, зрели плодове,

презрели плодове

лято лято

Без  стилцовка

червен

Предварителна със син камък

жълт

Нар (кори)

есен

следваща, със син камък

черен с кафе­никав оттенък

Киселец (коре­ни и  листа)

пролет

едновременна, с калиев бихромат

вишнев

Риган

по време на цъф­теж

Без  стипцовка

розов

предварителна, със син камък

черен

Пелин (цялото растение)

лято

следваща със стипца

лимонен ожълт

следваща с калиев бихромат

зелен

Бял равнец (цялото растение)

първата половина на лятото

предварителна, със син камък

жълт

 

следваща, с калиев бихромат

зелен

Обагрената прежда се изважда от банята, след като изстине, изплаква се последователно с топла, а след това и с хладка вода, отцежда се и се суши на топло.

Рецепта № 222. Багрене с коприва в бежов цвят
100 г прежда се потапя в разтвор от 4г обикновена стипца в 2л вода и се изварява в него около 30 мин. Отделно се варят 500г листа от сушена коприва в 3л дъждовна вода в продължение на 3-4 часа. Отварата се прецежда и стипцованата прежда се вари в нея на слаб огън около 1 ч. Следва изплакване, отцеждане и сушене в топло помещение.

Рецепта № 223. Багрене с листа от дива ябълка (киселица) в жълт цвят с кафяв оттенък
300г опадали листа от дива ябълка се накисват в 3л дъждовна или омекотена вода и се варят в продължение на 1,5-2 часа. Отварата се прецежда и към нея при бъркане се прибавят 2г син камък, разтворен в 1 чаша хладка вода.
100г прежда се умокрят и се потапят в багрилната баня. Вари се на слаб огън около 60-70 мин. След като банята изстине, преждата се изплаква с хладка вода, отцежда се и се суши на топло.
• Прецедената и подкислена с малко лимонена киселина отвара от къпини багри вълнени материали вишнево-червено.
• Отлежалата няколко дни отвара от 1кг дюлеви листа багри памучни материи (0,5кг) в бежов цвят.
Ако към горната отвара се прибави малко стипцовка от син камък (3г разтворени в малко вода), тя багри естествената коприна също в бежов цвят.
• Водният извлек от липов цвят, получен след 2-3 дневното му киснене в мека вода, багри копринените материи в светло-розово.
• Отвара от цветовете на лайката багри естествената коприна в светло-жълт цвят.
• Отвара от цветовете на жълтия минзухар багри материи от естествена коприна в приятен оранжев цвят с жълт оттенък.

Рецепта № 224. Багрене с багулник (блатна трева) (Ledum palustre) в бежов цвят или в розово
500г вейки от растението се накисват в мека вода едно денонощие и в получения извлек преждата се вари 3-4 часа. Тя се оцветява бежово. Ако към отварата се прибави 1 чаена лъжичка готварска сол, преждата се оцветява в розово. След охлаждане тя се изважда от багрилната баня и без да се изстисква,се суши на топло.
Рецепта № 225. Багрене с багулник в зелено
А. Стипцоване на материала. 300г прежда се варят около 2 часа в разтвор от 30г калиев бихромат в 3-4л мека вода. След това преждата се изважда и суши, без да се изстисква.
Б.Багрене. 1200г от растението се варят 3-4 часа в 3-4л мека вода. Отварата се отлива и след като изстине, в нея се поставя стипцованата прежда, като се вари около 50-60 мин. След това тя се отцежда, без да се извива, и се суши на топло.

Рецепта № 226. Багрене с багулник в сиво с кафеникав оттенък
А.Стипцоване. 300г прежда се варят около 30 мин. в разтвор от 15г обикновена стипца в 2-3л мека вода. След това преждата се изважда и се суши , без да се извива.
Б.Багрене. 400г вейки от багулник се варят 3-4 часа в 3-4л мека вода. Отварата се прецежда през рехава тъкан и в нея се багри стипцованата прежда, като се вари около 1 час. След това преждата се изплаква и без да се извива, се суши на топло място.

Растения, с които могат да се багрят прежди и тъкани от вълна, памук и лен

Елови кори. С тях се багрят вълнени материи в черен цвят. Ситно счукани, предварително изсушени елови кори се поставят в емайлиран съд и се варят 2-3 часа в дъждовна вода (или омекотена вода). Съдът се оставя да изстине, бистрата отвара се отлива, разрежда се с 10 -кратно количество мека вода, загрява се до 30 - 40°С и преждата се багри по начините, описани по-горе.
Листа от шестил (остролистен клен). Чрез варене на листа от шестил се получава багрило, което багри без стипцовка вълнени прежди за килими в жълт цвят, а със стипцовка от железен сул-фат (зелен камък) се получава почти черно (бозаво) оцветяване.
Червена ружа. Изсушените венечни листа на ружата съдър-жат червено-виолетово багрило, с което се багрят вълнени и ко-принени тъкани, вино, ликьори и др.
Огнивче. Отвара от цветовете със стипцовка от алуминиев сулфат багри вълнени и копринени тъкани в траен златисто-жълт цвят.
Венче (лисича трева). Отвара от корените на растението багри копринени материи в пепеляво-сив, а със стипцовка - в сиво-зелен или гълъбово-син цвят.
Кисел трън (бодлив храст). С отвара от кората, клонките или листата се багрят вълнени тъкани в хубав и траен жълт цвят.
Бутрак. Отвара от стъблата и листата багри вълната в ярко-жълт цвят.
Невен. Отвара от венечните листа на невена багри вълна и коприна в ярък оранжев цвят.
Калуна. Отвара от клонките багри вълна и коприна в кафяв цвят.
Синя метличина. Отвара от цветовете багри памучни и вълнени материи в син, а с прибавка на цвят от див мак - във виолетово-син цвят.
Жълта млечка. Отвара от стръковете и цветовете багри вълнени материи в тъмно-бежово, а със стипцовка от алуминиев сулфат или алуминиев ацетат - в оранжево.
Дрян. Отвара от прясно счукани кори от стъблото на дряна багри вълна в бежов цвят.
Глог. Отвара от листата, кората и корените багри вълнени, копринени и памучни материи в кафяв цвят. Смесена с отвара от люспите на стар кромид лук багри в керемидено-червен цвят, а с отвара от кори на дива круша - във вишнево-червено.
Обикновена ралица. Отвара от венечните листа багри вълнени и копринени материи в син цвят.
Зърнастец. Отвара от кората и неузрелите плодове багри вълнени и копринени материи в трайни жълти цветове; отвара от узрелите плодове - в зелено; отвара от презрели плодове - в пурпурно-червено и от изсушени плодове - в кафяво.
Мъждрян (бял ясен). Отвара от кората багри вълна и коприна в черен, гълъбово-сив и кафяв цвят.
Жълта резеда. Отвара от връхните части на стъблото багри коприна в траен на светлината и на атмосферни влияния, но по-малко траен на пране жълт цвят.
Еньовче. Отвара от корените на растението багри памучни, вълнени и копринени материи в тъмно-кафяв цвят, а отвара от цветовете - в жълто-зеленикаво (тревисто зелено).
Багрилна жълтуга. Отвара от облистените върхари и цветовете багри вълнени, копринени и ленени материи в жълт цвят.
Бръшлян. Отварата от млади клонки се употребява за багрене на вълнени и копринени материи в зелен цвят, а с по-голяма концентрация - в кафяво.
Ракитник. Отвара от младите клонки и листата багри вълнени и копринени материи със стипцовка от зелен камък в черно-кафяв цвят, а отвара от плодчетата - в жълк
Бял оман. Отвара от сухите корени на растението багри вълнени и копринени тъкани в син цвят.
Орех. Отвара от зелените обвивки на плодовете, a също и oт листата и от кората на стъблото багри памучни и вълнени материи в тъмно-зелен до черен цвят. (Студената отвара се е употребявала за боядисване на коси в тъмно-кафяв цвят.)
Знездан. Отвара от цветовете багри вълнени и копринени материи в светло-жълт цвят.
Здравец. С воден извлек от корените на здравеца се багри бяла вълнена прежда в приятен кафяв цвят. Ако корените се накиснат в 2% -ен воден разтвор на син камък, се получава хубава кафява боя за багрене на тъкани в по-тъмен цвят.
Горски слез. Отвара от цветовете багри вълнени материи в синкаво-червен цвят, а със стипцовка от желязно-амониева (же-лязна) стипца - в сив цвят.
Риган. Отвара от стръковете на ригана по време на цъфте-жа му багри вълнени материи със стипцовка от зелен камък в черен цвят.
Драка (христов трън, чалия). Отвара от зелените плодове багри вълнени и копринени тъкани от жълтеникаво с розов оттенък до жълто-кафяво (в зависимост от концентрацията на багрилната баня).
Винобой (ашик-боя). Отвара от плодчетата на растението багри вълнени и копринени материи в червен цвят.
Круша. Отвара от корите на крушата багри вълнени и копри-нени иматерии в кафяв до черен цвят (в зависимост от концен-трацията на багрилната баня).
Обикновена пача трева (троскот). Отвара от корените на растението багри вълнени и копринени тъкани в син цвят, а отвара от стъблата и листата - в жълт.
Кървавиче. Отвара от коренищата на растението багри па-мучни, вълнени и копринени тъкани в червен цвят.
Трепетлика. Отвара от кората на стъблото багри памучни, вълнени и копринени тъкани в трайно жълт цвят.
Бяла топола - вж. Трепетлика.
Черна топола - вж. Трепетлика.
Зърника. Отвара от зрелите плодове на растението багри памучни, вълнени и копринени материи в зелен цвят; от презрелите плодове - в пурпурно-червен, а от сухите - в кафяв. Цветовете са трайни на пране и слънчева светлина.
Странджанска зеленика (рододендрон). Отвара от клонките на растението багри вълнени материи в зелен цвят.
Дъбилен шмак (синилийска смрадлика). Отвара от листата багри вълна и коприна в черен цвят, отвара от плодовете - в червен, а отвара от кората на стъблото - в жълт.

Багрилен брош. Отвара от добре счукани корени и коренища багри вълнени материи в приятен червен цвят с оттенъци от портокалово-червено до вишнево.
Бъзовина (черен дървовиден бъз). Отвара от плодовете на бъза багри копринените материи в маслинов цвят. Употребява да се е и за боядисване на коси в същия цвят.
Врабчови чревца (вражалка, звездица). Отвара от надземната част на растението багри вълнени материи в син цвят.
Брей. Отвара от младите клонки се употребява за багрене на вълнени материи в червен цвят.
Подъбиче, червено подъбиче. Отвара от корените багри вълнени и копринени материи в сив цвят; с различни стипцовки вълната се багри в кафяв и тъмно-кафяв цвят.
Бяло подъбиче, бяла сухарка. Отвара от корените багри вълнени u копринени тъкани в зависимост от концентрацията на багрилната баня в ръждиво-кафяв до кафяв цвят, а със стипцовка - в тъмно-зелен цвят.

 

Коментари за Багрене с природни багрила

  1. 1.

    Благодаря!

  2. 2.

    Страхотна статия! Доста рових из интернет, където да намеря информация за багрене с естествени бои, но само тук открих всичко толкова добре обяснено и систематизирано. Благодаря за ценната информация! :)

  3. 3.

    много добре!!!!

  4. 4.

    Страхотен материал, браво!!!

  5. 5.

    Много благодаря !

  6. 6.

    Благодаря! Получих ценна информация.

  7. 7.

    Най-хубавият материал за багрене с природни багрила, който съм чела до сега. Ще го използвам при боядисване на бяла вълнена прежда. Благодаря много !

  8. 8.

    super, mnogo pomgnahte na deteto mi!blagodaria!

  9. 9.

    Благодаря за изчерпателната информация!

  10. 10.

    Пропуснали ли сте да напишете източника на представената информация или Вие сте автора?

  11. 11.

    Изключително полезна ми е тази информация. Благодаря Ви!

  12. 12.

    Ще използвам на практика информацията за боядисване на памучни тъкани и вълна.

Подобни статии

Багрене на прежди в няколко цвята

Багрене на прежди в няколко цвята

Багренето на прежди в няколко цвята както с природни, така и със синтетични багрила се извършва по следния начин:Преждата се навива на гранч...

Видове петна

Видове петна

В зависимост от разтворимостта им и от начина на почистване петната могат да се разделят условно на следните групи:а. Петна, разтворими във ...

Багрене на текстилни материали от целулозни влакна

Багрене на текстилни материали от целулозни влакна

  При багренето на материите от памук, лен и вискозна коприна трябва още веднъж да припомним, че концентрираните минерални киселини - ...

Багрене на текстилни материали от вълна

Багрене на текстилни материали от вълна

При багренето на текстилни вълнени изделия трябва да се има предвид, че те се разрушават от алкално действащи вещества, каквито са натриеват...

Багрене на текстилни материали от коприна

Багрене на текстилни материали от коприна

При багренето на копринени изделия трябва да се има предвид, че силно действащите алкални разтвори от сода каустик, калцинирана сода, сода з...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

07.03.2009

Обновено
Обновено

07.03.2009

Прочетено
Прочетено

35427

Нередност Докладвай за нередност
10 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия