Сигнал срещу банда съдии подаде иподякон на Цацаров

Сигнал срещу банда съдии подаде иподякон на Цацаров
Валери Георгиев, който бе нападнат пред детето си от роми, сигнализира главния прокурор за престъпна група от шестима съдии и двама прокурори за факти, които се укриват.

Димитър МИШЕВ
Сигнал до главния прокурор на България Сотир Цацаров срещу престъпна група от шестима съдии и двама прокурори е подал Валери Георгиев, с чиято драма BurgasArt ви запознахме преди два месеца. Мъжът, който е иподякон, протопсалт в ломски православен храм, бе нападнат на улицата от непозната ромка. Но след като го била, тя завела съдебен иск срещу него за 3000 лева. Съдът решил, че 200 лева са й достатъчно, но след обжалването сумата набъбнала до 1470 лв.
„Бях осъден по бързата процедура с укриван номер на делото, което ме поставя в затруднение по обжалването. Не знаех какво обжалвам. Неправомерно съм подведен под отговорност за нещо, което не съм извършил. Ищецът призова трима свидетели, но те потвърждават невинността ми. По-късно разбрах, че циганката е нападнала и детето ми. Тя няма никакви задръжки", добавя мъжът, който е и протопсалт, ангажиран с църковни проекти.

 Сигналът ми до главния прокурор е за престъпна група, съставена от длъжностни лица,

уточнява Валери Георгиев. Той ги обвинява в измама, клевета, укриване на важни факти, наговаряне и набеждаване. Според него, те злоупотребяват със служебното си положение, погазват законите на страната и действат в синхрон помежду си.
Валери добавя, че обвинените от него лицата са му стари познати, едно от които (по професия съдия) задържа връщането на църковен имот с години, но иначе пали свещи в Храма, докато едва миналата есен със съдебно решение, имотът е възстановен. Това е голяма сграда с проект за музикален център, касаещо цяла България, уточнява Георгиев.
„Сигналът ми е за злодеяния, в които се съобщава за пострадали от престъпната група. Тя е работеща със собствени правила, администрираща своеобразно без наличното право, което е създаващо я за правно способна", пише Георгиев в сигнала си до Сотир Цацаров.
В жалбата си до прокуратурата мъжът, осъден без доказателства, представя статия от в. „Компас" от края на миналата година, в която освен неговата драма, разкриваме как лекари издават медицински свидетелства и протоколи с неверни диагнози срещу хонорар от 50 лева. Публикувахме и признанията на лъжесвидетел, който пред скрита камера разказва как е помогнал на бургазлия да осъди бившата си съпруга, за да я остави без имоти. В случая на Валери обаче свидетелите най-вероятно не са платени, но те се оплитат в собствените си показания.
„Нямам навика да се оплаквам, но се обръщам към вас за втори път с надеждата да помогнете на другите българи, които може да попаднат в ситуация, подобна на моята. Спъва се личният ми живот, защото живея нормално, скромно, качествено, тихо. Посяга се върху дните ми. Ние сме на прага на тоталното омерзение в беззаконие, на разрухата, ширещи се арогантно и грубо. Но сме лишени, притискани, унизявани, ограбвани, малтретирани, администрирани като стадо, без значение дали се отнася до една, или друга страна от сегашния, вземащ душата ни свят.

Ние сме в робство",

споделя пред репортер на „Компас" иподяконът, който пише книга за Богородица към български манастир, работи над графики, есета и разкази.
„Налага се реакция срещу това, което надминава зародиша на очакваното от нас зло. Оказваме се във вечната форма на зло, което от анабиоза (б.а. от грц. ,,ана" обратно движение, и биос" – живот) е преминало в регресивен режим и унищожава всичко по пътя си. Изтърпях много неща. Търпеливо понасях разпада на човешките страсти, липсата на радости, отнемаха ми това, което имам, но оцелях. Защо си е Божа работа! Никой не се обърна, не ме попита как съм, откъде съм, какво съм, какво преживях, как го понасям, това ли са дните, нощите ми? Рисувам си графиките, търся спокойствие, а не награди. Имам дом – на Бога. Достатъчно ми е. Пея отдавна на Ангелите, защото съм имал повече от добри учители в Семинарията. Не допускам комуникация със зависими хора. Завистта ми е чужда. Можех да замина за щатите, но не го направих. Живял съм в чужбина, в Пазарджик, в София", споделя Валери.
„Някои щяха да се зарадват на смъртта ми. Родила ме майка ми, убили ме цигани. Не само те. За някои това е може би нормално.

Времената на лагерите ги няма, но смъртта е навсякъде,

„В онези смутни времена си имаше място и за това. Нападнаха ме роми, но премълчах за деянието, което за мен означаваше срам, затваряне, разпити, укриване, съдилища, обругаване, подигравки, създаващи зло. Преживях го, нападан отвсякъде от лъжлива, крещяща, укриваща, затаяваща, клеветяща администрация на креативното зло. Възползваха се и циганите, демонстриращи превъзходство, което, така и не го разбрах. Един адвокат, объркващ граматиката на текста, но опитен извън съдебната зала, съчиняваше липсващите закони – нещо като религия за района. Злодеянията, които се стовариха върху мен, върху нас, бяха екзистенциално противоправни, описано в Наказателния Кодекс, който е нелогично препятстван във възмездната част. Тоест, свързаните лица вършеха злодеяния, които нямаха законова база. Измисляха си такава. Настървени обаче, посягаха и на детето ми. Преместих го в друго училище, но не се отказаха да го тормозят, виждайки в неговото лице все още баща му. Сигналите ми в полицията пропадат", уточнява Георгиев.
„Вместо да разберат, че не съм агресивен, не нападам хора, търпелив съм да ги понасям, не бия, защото пея, същите тези, не искаха човек да им убягва. А аз не съм роден заради тях, но те не се спират пред нищо. Бях нападнат от две големи кучета на улицата. Детето ми беше с мен. По случайност убих едно от тях. Собственикът обаче се наговори с други двама цигани. Те стреляха по прозорците на дома ми. Повиках служители на МВР. Собственикът на големите, злобни кучетата, които бяха отвързани, подал жалба срещу мен. Аз пък сигнализирах за въоръженото нападение срещу семейството ми и моят сигнал пропадна. Няма развитие, защото поръчителят на стрелбата заминал за чужбина. Можех да покажа на униформените служители и мястото, и извършителя, и поръчителя, обаче, не ми се занимаваше. Оставих всичко на съдбата", добавя мъжът, който не може да се примири с това, което му се случва. Иска и да помогне на другите.

Съдебните абсурди нямат край

Обжалвайки присъдата за побоя от циганката и приятеля й, получих покана за доброволно разплащане от съдия-изпълнител в полза на разходите на ромите, въпреки, че решението на Ломския съд е обжалвано, т.е. касирано в Монтана и все още нямам отговор. Аз нямам права, заявено е само "тяхното право". Моето дело срещу тях всячески се възпира от Районния съд. Недоглеждането, ако не е куриозно, засяга Наказателния кодекс за набеждаване чрез клевета. Досега мълчах, за да нямат реакция в изненадата си, защото другият вариант при подобни тежки престъпления е веднага да посегнат на документите трескаво и да заличат грешките си, които са повече от една.

 Законът, който е хищник, трябва да бъде нахранен, за да ни пази

Затова подадох сигнал в Главна Прокуратура с надеждата да нахраня закона с качествени животни, охранени, отгледани, коментира Валери Георгиев.
На 5 Февруари той и синът му Йоан са били отново нападнати от роми.
„Детето ми, заедно с баща му, е нападнато за пореден път от цигани, на излизане от училище. Обиждани, псувани на българската ни майка пред събралото се множество цигани, заплашвани, гонени, детето ми плачело объркано заради тази агресия. Обвинен баща му, че заплашвал циганите с ...пистолет, в което няма нищо вярно и е плод на болно въображение, или предтекст. Ние не сме въоръжени, баща му е иподякон, протопсалт в ломския централен Храм, търсим спокойствие", пише до българските институции майката на 11-годишното момче.
„Циганите ни причакаха на входа на училището. Те тръгнаха след нас. След първия завой, детето започва да ме тегли все повече и да плаче, казвайки: "тате, какво ще правим, циганите ходят след нас, настигат ни?". Аз се спрях. Те крещяха "ще ти еба майката българска, боклук, малоумник" и всякакви скверноти, изречени многократно пред събралото се циганско множество. Озовах се сред пошли, озверели хора, търсещи мъст. Защо ли? Защото, докато ме псуваха и ни обиждаха нас като нормални, бели хора, изпратили детето си в циганското училище на България, аз съм... "носел пистолет" и за ненормалната циганска глава, съм заплашвал безличното циганче. Освен това, съм харчел гориво, за да го гоня по улиците, да го търся. Нямам си работа, настояще и бъдеще, за да се занимавам с тях? Обадих се на тел. 112", добавя Валери.
Докато единият циганин го заплашвал и търсил удобен момент да го нападне, другият го ударил. „Проблемът беше изключителен за детската психика. Побойниците звъняха по телефона за подкрепление. Тогава разбрах, че те са от фамилия "Келявите". Били страшни и никой не се занимавал с тях, защото хората ги свързват с убийства и побоища. Проблемът е, че съм българин, но аз се гордея с това, не преча на никого, имам личен живот, надежди", споделя Валери Георгиев.
Той е добър християнин и за него цветът на кожата не е критерий за блясъка на душата. Той е българин и въпреки, че българските институции не защитават правото му на достоен живот, се гордее, че е роден и израснал в България. Той е сам в битката си за справедливост, но вярва, че доброто ще победи злото. Зад него не стоят богатите НПО-та и парите на Сорос, но той се надява, че макар да живее в български град, който мнозина наричат ромската столица на Европа, все ще се намери някой, който да защити правата и на българите, които там са малцинство. Мнозина ще кажат, че този случай е частен и от него не могат да се правят изводи за това дали българите са дискриминирани в собствената си родина, но най-куриозното е, че по-страшни от циганите са тези, които прикриват престъпленията им.
Какво ли ще стане, ако Валери Георгиев и другите българи избягат от България!? Вероятно това ще разберат нашите внуци през 2134-та. Ако учените се окажат прави, последният българин тогава ще бие камбаната и няма да има кой да пита за кого. Тя бие за нас, защото законът трябва да е еднакъв за всички и от този хищник, както го нарича Валери, зависи бъдещето!"

Подобни статии

Шампионска лига: Борусия Дортмунд удържа на натиска на Реал Мадрид и достигна финала на Уембли

Шампионска лига: Борусия Дортмунд удържа на натиска на Реал Мадрид и достигна финала на Уембли

Реал Мадрид имаше отличен шанс със само четири минути след началото на мача, когато Месут Йозил открадна топката след грешка в защитата на Д...

Кои въпроси във връзка с организиране на борбата с болестите по овощните растения представляват интерес за любителя-овощар

Кои въпроси във връзка с организиране на борбата с болестите по овощните растения представляват интерес за любителя-овощар

Какво се разбира под болест и под неприятел на овощните растения? Болест е всяко смущение в растежа и развитието на овощното растение, пред...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през април

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през април

Април Средната месечна температура през април за повечето райони на страната е между 11 и 13 °С. Месечната сума на валежите в овощареки...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през май

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през май

Май През май се увеличава интензивността на слънчевото греене, повишават се средните денонощни температури и количеството на валежите.Средн...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през юли

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през юли

Юли Юли е слънчев и сух летен месец. Продължителността на слънчевото греене в планините е 240-270 h, а в равнините достига 320-340 h.Средна...

Бургас Арт

Бургас Арт

7 публикации

Публикувано
Публикувано

06.03.2014

Обновено
Обновено

02.03.2014

Прочетено
Прочетено

467

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия