Плодовете на кишниша са намерени в египетски гробници. За тях се споменава и в папируса на Еберс, както и в санскритски, древноевропейски и гръко-римски писмени паметници, Плиний Стари отбелязва, че прясно месо, натъркано с оситнени плодове на кишниш и оцет, се запазва дълго време непроменено дори през топлите дни. Италианският лекар и ботаник Матиоли (XVI в.) съобщава за добрите качества на кишниша при приготвяне на вкусно пушено месо, като споменава, че зелените му листчета са добро средство против болки в стомаха.
Кишнишът е едногодишно тревисто растение, достигащо на височина до 70 см от сем. Целинови (Сенникоцветни). Негова родина се смята Средиземноморската област. У нас се среща из посевите като плевел (Брезнишко и др.). Култивира се в Южна България. Използват се главно плодовете, които са дребни, сивозеленикави, с приятен благоуханен аромат и сладникав вкус. В кишнишовите плодове се съдържа от 0,4 до 3% етерично масло, чиято главна съставка е линалоолът (до 70%), който им придава приятния аромат и вкус. Според някои автори мирисът наподобява този на лимона и градинския чай. В плодовете се съдържат още тлъсто масло, флавоноиди, захари и пр. Полученото от плодовете чрез дестилация с водна пара етерично масло е безцветна или бледожълтеникава течност с твърде приятен аромат, по-силен от този на плодовете. От последните се получава тлъсто масло, което може да служи за храна.
Плодовете и етеричното масло стимулират отделянето на секреции в стомаха, червата, белите дробове и жлъчната секреция. Те влияят благотворно на кръвоносните съдове и имат противомикробно действие. Поради това цялата надземна част на растението и плодовете се използват в кулинарията. Както магданозът, така и зелената част на кишниша са основна съставка на салати и разни месни блюда най-вече в кухнята на народите, населяващи Източна Европа, Мароко, Тунис, Алжир, Етиопия, Северна и Латинска Америка, Индия и др. В качеството си на подправка изсушените плодове се използуват леко запечени без мазнина, като с това не загубват мириса си. Те се поставят в началото на приготвяне на ястието. В кухнята на европейските народи плодовете служат главно за маринати заедно с бахар, дафинов лист и карамфил. Те се използуват при ястия и консерви от овнешко месо, като за подсилване на аромата и подобрение на вкуса се комбинират с лук, чесън, черен пипер и риган. Кишнишовите плодове се прилагат за ароматизиране на меки бонбони, сиренета и други млечни продукти. Те са съставна част на различни видове къри. У нас кишнишът се използва в колбасарството, а в чужбина (главно етеричното масло) за производство на ликьори, за ароматизиране на бира, сладкарски изделия, дъвки и др.
В медицината кишнишовите плодове се прилагат като газогонно и отхрачващо средство и против болки в стомаха и червата. Те се употребяват и против повръщане, при хемороиди, а външно (във вид на лапи) при трудно заздравяващи гнойни рани. Прилагат се под формата на извлек, като една препълнена лъжичка добре стрити плодове се заливат с 250 см3 кипяща вода, кисне се 4 ч, прецежда се и се приема наведнъж преди хранене. Тази доза може да се употреби 3 пъти на ден. Етеричното масло се прилага под формата на препарати при жлъчни заболявания, против глисти у добитъка. Служи още за ароматизиране на лекарства и за придаване на приятен мирис на дъха. Етеричното масло може да се приема 3 пъти на ден преди хранене по 5—10 капки.
