Поведение при миокарден инфаркт.

Пълен покой (защото всяко физическо усилие допълнително обременява сърцето);

легнало положение на тялото (отбременява се кръвообращението);

при повдигната горна част на тялото пациентът изпитва облекчение, тъй като се улеснява дишането му;

пълен покой (всякакви вълнения, страхове, суматохи и др. плашат и изморяват пациента, който и без това се измъчва от болки);

да не се дават никакви течности (опасност от „задавяне" в състояние на безсъзнание, обременяване на кръвообращението от пълния стомах);

незабавно да се алармира лекарят (Бързата медицинска помощ), да не се правят опити за самолечение;

при спиране на сърцето (безсъзнание, ненапипващ се сърдечен удар, липсващо дишане) да се започне изкуствено дишане и сърдечен масаж;

да се разкопчеят всички пристягащи дрехи, да се осигури достъп на чист въздух.

Всички тези първоначални мероприятия имат за цел да се щади преобремененото сърце и да не се претовари окончателно с допълнителна работа.

С помощта на точни диагностични методи (ЕКГ, лабораторни изследвания) диагнозата инфаркт може да се потвърди или изключи с голяма вероятност. Така например в кръвта на инфарктно болния могат да се докажат в минимални количества някои ензими, които нормално се намират в по-голяма концентрация само в мускулните клетки. Доказването им в кръвта показва, че има загинали мускулни участъци. При инфаркт се наблюдават и температурни реакции като последствие от разпад на клетки. Миокардният инфаркт не е само болест на сърцето, той е едно тежко общо заболяване. Лечението му трябва да обхване целия организъм.

Както всички органи и системи, сърцето има относително големи възможности за адаптация. Ако се превъзмогнат първите часове и дни след острия инцидент, останалата функционално годна сърдечна мускулатура може постепенно да се приспособи към новите условия на кръвообращението. Сърцето се възстановява. Необходими са, разбира се, голям лекарски опит и непрестанни контролни изследвания, за да се тренира сърцето постепенно, с нарастващо натоварване, докато придобие наново своята функционална годност. Изисква се голямо търпение от страна на болния и на тези, които се грижат за него, но това е един много резултатен метод. Един миокарден инфаркт не означава край на всичко. Това е само предупредителен сигнал, който иска сериозно отношение. Много примери показват, че при съответен начин на живот инфарктно болните наново стават напълно работоспособни. Именно през последните години в рамките на Световната здравна организация, а и в ГДР с помощта на съвременни научни рехабилитационни методи се получиха много добри резултати при връщането на бивши инфарктно болни в обществения живот. Неблагоприятно се отразяват върху сърцето, особено върху едно предварително увредено сърце, както прекомерното щадене, така и прекомерното натоварване.